19min.bg

Столицата прави ток от зелки и салами

Ток от полусухи храни - салами и сирене, и от останалите манджи от детските градини и училищата прави София. Електричество и тор ще се прави и от зелени боклуци и зеленчуци. „Това е най-модерната инсталация за третиране на биологичните отпадъци в България”, похвали се столичният градоначалник Йорданка Фандъкова при представянето на съоръжението.


600 мегаватчаса на година се очаква да произвежда първата у нас инсталация за преработка на хранителни отпадъци. Токът ще е достатъчен за годишното потребление на 1600 домакинства. Общината е предвидила първоначално тя да се зарежда с 10 400 тона храни от големите източници на такива отпадъци. „Определили сме над 2000 училища, болници, социални заведения, супермаркети и т. н., в които остава храна”, обясни пред „Монитор” директорът на общинското предприятие за боклук Николай Савов. Остатъците ще се събират два пъти седмично и ще се извозват със специални камиони, които са херметически затворени.


На по-късен етап ще се търсят варианти за разделно събиране на хранителните отпадъци и от домакинствата. „Проблемът е, че те няма как да се контролират за болести. Така че е опасно да не се развиват зарази”, обясни Савов. Той разказа и технологията на работата на най-модерната инсталация у нас. Първо всеки камион с отпадъци минава през кантар. След това хранителните отпадъци се изсипват в контейнер и отиват в мелница. „Няма проблем, ако в храната има найлон и пластмаса, защото машината е проектирана така, че отделя и този вид боклук”, категоричен бе Савов.


После смленият отпадък отива в магнитен сепаратор, в който се отделят и металите. Станалите на каша боклуци се изливат в резервоар с обем 6000 куб. м, където чрез микроорганизми се отделя метан. Газът се отвежда за изгаряне към 2 когенератора с мощност съответно от 600 и 200 киловатчаса. Произведеният ток годишно ще е около 600 мегаватчаса, което с над два пъти повече от нужното за инсталациите. Еленергията от завода отива в мрежата на ЧЕЗ, с която общината има договор за продажба на ток.


Останалото сухо вещество след отделянето на газа минава през пастьоризация и отива в клетки. Там компостът доизгнива и след 20 дни е готов. „Целият процес е направен така, че дори газовете, които се отделят, се поглъщат от специална въздушна завеса”, обясни Савов.


За превръщането на отпадъците в ток и тор отговарят само 13 души персонал. Листата, шумата и клоните пък ще стават на тор в инсталацията на Хан Богров. Годишно в нея трябва да влизат 24 000 т зелени боклуци, от които ще се получават 14 000 т компост. „Полученият тор ще бъде от най-високо качество и ще се продава на земеделски производители или да се ползва за наторяване на парковете и градините в столицата”, обясни Савов. Той се похвали, че вече има интерес и от летището за компост за запръстяване. По-едрата дървесина, която не може да стане на тор, пък ще се реже на палети и ще се дарява на бедни граждани.