Стрес тестът на банките оплетен в конфликт на интереси от Делойт

Стрес тестовете на банките може да струват на българския данъкоплатец „около 2 милиарда” лева, предположи в интервю за България он еър шефът на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова (известна още като МенТа), която не изключи перспективата напролет да се появяват проблеми в някои от трезорите. Двата милиарда  били предвидени в бюджета за възможните сътресения в банковия сектор. А 19’ се чуди дали и предвидените държавни гаранции за 900 000 000 евро (други почти 2 млрд.лв.) кредит на фонда за гарантиране на влоговете не са също „в тази посока”. 

Освен ненужен, както 19 минути пише от лятото, според сполучливото иронично подмятане на финансовия министър Владислав Горанов, стрес тестът ще бъде и „уникална практика” в Европа. 

В задачата се пита толкова глупави ли са в другите страни от ЕС, че не си подлагат на сътресения банковите сектори? 

Не, просто някой мечтае да глътне някоя или всички от банките българска собственост, а шефът на БНБ и този на най-голямата кредитна институция, които са близки приятели още като зам.-министри в правителството ан Костов, открито говорят за „сливания” и „консолидация”. В банкерските среди вече се говори за засиления апетит на един френски играч. Името на банката-поглъщач засега ще запазим в тайна, нищо че го знаем. 

Проблемът е, че може да има конфликт на интереси при избора на Делойт за оценител по „прегледа на качеството на активите на банковата система”, както по чиновнически ефимистично наричат стрес теста. Причината е, че Делойт е одитор, сиреч заверява отчетите, на 7 от 28 банки у нас – 25% от целия сектор. 

Е, ако някоя банка е клиент на Делойт, няма ли да излезе едни гърди пред конкуренцията, няма ли да й бъде спестено туй-онуй, ако има проблем? Може ли следователно да се вярва на подобни стрес тестове, извършени точно от Делойт? Особено, като се има предвид, че поне 2 от банките, които са клиенти на Делойт като одитор в бранша, се смятат за потенциално опасни при раздрусване при стрес тестовете?

Случайно ли е, че от 2014 г. насам и двете най-големи банки у нас минаха на обслужване от KPMG към Делойт, както кочи статистика с източник БНБ, публикувана от Капитал Дейли? Вероятно те пък са се притеснили от факта, че предишният им одитор се прочу негативно покрай работата си за КТБ. Където, апропо, е държала 1,33 млн. евро или 2,6 млн. лева управителката на Делойт Силвия Пенева! Доста любопитен и показателен факт, особено ако се проследи и каква е последващата съдба на парите й!

Според БНБ конфликт на интереси нямало да има. В коментар за 19’ от централната банка ни пишат: „Вносител на офертата е Делойт България, няма конфликт на интереси. Екипът, който е предложен, е изцяло от експерти от Малта, Словения, Унгария и Австрия. Сред тях има хора, които са извършвали тази дейност и за целите на ЕЦБ миналата година, и по повод на други по-всеобхватни прегледи”.

Интересно, ако всичко е наред, защо ли обществената поръчка за избор на победител е атакувана. Международната компания Oliver Wyman обжалва в КЗК решението на БНБ да избере Делойт България за консултант на оценката на качеството на активите на българските банки. От БНБ изтъкват супер цената на Делойт от 1,57 млн. лв. без ДДС. при 16,72 млн. евро (32,7 млн. лв.) без ДДС, предложени от Oliver Wyman. Така нещата звучат по един начин. Но нека да кажем, че заради голямата ножица по показател цена Oliver Wyman получава едва 2.27 т., а „Делойт“ – максималните 30 т. Така Deloitte събира 74 т. и изпреварва Заради голямата ножица Oliver Wyman получава едва 2.27 т., а „Делойт“ – максималните 30 т. 

Значи, по всички други показатели, освен скандално ниската цена на Делойт, Oliver Wyman е водел с близо 40 точки или почти двойно  (!!!) Което пък звучи доста притеснително относно качеството, което ще предложи на банковия сектор победилия в конкурса за оценител на ... качеството на същия този банков сектор. Всички знаем правилото: „Евтиното струва скъпо, а скъпото пести пари”.

Ако ставаше дума за детска игра, може би това решение щеше да бъде приемливо – все пак влизаме в сезона на сезонните намаления, но тук намирисва на нагласяване. 

В този смисъл звучи и оповестеното преди дни проучване на Ърнст енд Янг, което дойде да ни обясни, че нямало нищо страшно в стрес тестовете. По случайност Ърнст и Янг Одит ООД бе избрана за нов одитор на Българската народна банка (БНБ) за 2015 г., 2016 г. и 2017 г.

А банкери в български трезори, които се оценяват от тази компания издадоха под секрет пред 19’, че младият и неопитен екип, с който разполагали от Ърнст енд Янг будел сериозни опасения за качеството на одитите им.

Очевидно е за всеки, че покрай стрес тестовете се оформя, ако не картел, то нещо като „клуб на избраните”. В смисъл: който е клиент на Делойт или Ърнст енд Янг, да не се притеснява за банката си – ще получи добър резултат на стрес теста.

Въпросът е какво правят онези, които „не са се ориентирали правилно” към очевидно фаворизираните от БНБ фирми и са поверили оценките на банките си на други? 

Ще ги прецакат ли, както го сториха вече с международен авторитет, който имаше неблагоразумието да се пробва на конкурс у нас? 

И най-важното - кой ще плаща сметката от последствията? От джоба на данъкоплатеца (бюджет 2016) вече са приготвили 2 милиарда, а според бившия финансов министър и експремиер Орешарски – цели 5 000 000 000 лева за ЧНГ.

А дали 19 ‘ се оказа прав още през юни, като прогнозира, че Димитър Радев е лош избор за гуверньор на БНБ? 

Съдете сами!