Тайните на "супервъзрастните", които притежават ум, толкова остър, колкото на хората, които са с 20 до 30 години по-млади

Въпреки че работи като доброволец и тренира във фитнеса няколко дни в седмицата, общува често с приятели и семейството си, чете всякакви книги и всеки ден решава кръстословици, 85-годишната Карол Зиглер е неспокойна.

"Скучно ми е. Чувствам се като корвет, използван като количка за хранителни стоки", казва Зиглер, която живее в чикагското предградие Палатин.

Зиглер е когнитивен "суперстарец", притежаващ ум, който е толкова остър, колкото на хора, които са с 20-30 години по-млади. Тя е част от елитна група, включена в Северозападната изследователска програма "Суперстареене", която от 14 години изучава възрастни хора с отлична памет. Програмата е част от Центъра за когнитивна неврология и болест на Алцхаймер към Медицинското училище "Файнберг" на Северозападния университет в Чикаго.

"Два пъти се явих на прослушване за "Jeopardy!" и се представих достатъчно добре, за да ме поканят на прослушванията на живо. Тогава се появи Covid - каза Зиглер.

"Кой знае колко добре щях да се справя" - добави тя с насмешка. "Това, което съм казвала на децата си и на всеки друг, който ме е питал: "Може да знам ужасно много за Бетовен и Лист, но знам много малко за Бионсе и Лизо. "

Какво е SuperAger?

За да бъде обявен за SuperAger - термин, въведен от изследователите от Северозападния университет - човек трябва да е над 80 години и да премине през задълбочени когнитивни тестове. В проучването се участва само ако паметта на лицето е толкова добра или по-добра от тази на нормални когнитивни хора на 50 и 60 години.

"От суперейджърите се изисква да имат изключителна епизодична памет - способността да си спомнят ежедневни събития и минали лични преживявания - но след това суперейджърите трябва да имат поне средни резултати на другите когнитивни тестове", казва когнитивният невролог Емили Рогалски, професор по психиатрия и поведенчески науки в Медицинското училище "Файнберг".

Само около 10% от хората, които кандидатстват за програмата, отговарят на тези критерии, казва Рогалски, който е разработил проекта SuperAger.

"Важно е да се отбележи, че когато сравняваме супервъзрастните със средните възрасти, те имат сходни нива на IQ, така че разликите, които наблюдаваме, не се дължат само на интелигентността", казва тя.

След като бъде приет, се прави цветно 3D сканиране на мозъка, а когнитивните тестове и сканирането на мозъка се повтарят на всеки около година. Анализът на данните през годините е довел до интересни резултати.

По-големи неврони без тау

С напредването на възрастта мозъкът на повечето хора се свива. Проучванията обаче показват, че кората на главния мозък, която отговаря за мисленето, вземането на решения и паметта, остава много по-дебела и се свива по-бавно, отколкото при хората на 50 и 60 години.

Мозъкът на суперстаршия, който обикновено се дарява на изследователската програма от участниците след смъртта им, също има по-големи и по-здрави клетки в енториналния кортекс. Това е "една от първите области на мозъка, които са "засегнати" от болестта на Алцхаймер", казва Тамар Гефен, доцент по психиатрия и поведенчески науки в Северозападния университет, в имейл.

Енториналният кортекс има директни връзки с друг ключов център на паметта - хипокампуса, и "е от съществено значение за паметта и ученето", казва Гефен, водещ автор на ноемврийско проучване, в което се сравняват мозъците на починали суперагенти с тези на по-възрастни и по-млади хора с нормални когнитивни способности и хора с ранна диагноза Алцхаймер.

Проучването установи, че в мозъците на супервъзрастните хора има три пъти по-малко тау заплитания, или анормални образувания на протеин в нервните клетки, отколкото в мозъците на когнитивно здрави контроли. Тау заплитанията са отличителен белег на болестта на Алцхаймер и други деменции.

"Смятаме, че по-големите неврони в енториналния кортекс предполагат, че те са по-стабилни в структурно отношение и може би могат да издържат на образуването на неврофибриларни заплитания", казва Гефен.

Гефен също така открива, че мозъците на суперейджърите имат много повече неврони фон Економо - рядък вид мозъчни клетки, които досега са открити при хората, човекоподобните маймуни, слоновете, китовете, делфините и пойните птици. Смята се, че подобните на винт неврони на фон Економо позволяват бърза комуникация в мозъка. Друга теория е, че невроните дават на хората и човекоподобните маймуни интуитивно предимство в социални ситуации.

Невроните на фон Економо са открити в предната цингуларна кора, която образува яка в предната част на мозъка, свързваща когнитивната, разсъдъчната част с емоционалната, чувствената част. Смята се, че предният пояс е важен за регулирането на емоциите и вниманието - друг ключов фактор за добрата памет.

Взети заедно, тези открития показват, че има генетична връзка с превръщането в SuperAger, казва Гефен. Единственият начин да се потвърди дали суперхората се раждат с по-големи енторинални неврони е да се измерят тези неврони от раждането до смъртта. Това очевидно не е възможно. "

Суперейджърите имат сходни черти, казва Рогалски, който е и заместник-директор на Центъра за когнитивна неврология и болестта на Алцхаймер към университета "Файнберг". Тези хора са физически активни. Те обикновено са положителни. Те предизвикват мозъка си всеки ден, четейки или научавайки нещо ново - много от тях продължават да работят и до 80-те си години. Суперагерите са и социални пеперуди, заобиколени от семейство и приятели, и често могат да бъдат открити като доброволци в общността.

"Когато сравняваме супервъзрастните с хората на нормална възраст, виждаме, че те са склонни да поддържат по-положителни отношения с другите", казва Рогалски.

"Тази социална обвързаност може да е характеристика на супервъзрастните, която ги отличава от тези, които все още се справят добре, но които бихме нарекли средна или нормална възраст", казва тя.

Поглеждайки назад към живота си, Карол Зиглер разпознава много черти на Супервъзрастен. Като малко дете по време на Голямата депресия тя се научава сама да пише и да свири на пиано. Научава се да чете на иврит от коляното на дядо си, преглеждайки седмичния му вестник на идиш.

"Имам страхотна памет. Винаги съм я имала - казва Зиглер. "Винаги съм била дете, на което можеш да кажеш: "Ей, какъв е телефонният номер на София?", и аз просто го знаех в главата си. "

 На снимката: 85-годишната Карол Сейглър е супервъзрастен

Източник: CNN