Цензура, падане на лекарската и адвокатската тайна със Закона за личните данни

Критични становища на различни организации се изсипаха върху промените в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), пише в. Сега. Експерти алармират, че поправките могат да повлекат след себе си цензура, нарушаване на адвокатската и лекарската тайна, унищожаване на бизнеса и дори до блокиране на съдебни изпълнения. Автор на закона е МВР, а под мотивите е поставено името на премиера Бойко Борисов. Целта уж е да се приеме европейският Общ регламент за защита на данните (GDPR), който е в сила от 25 май.

Предложените изменения засягат правата и задълженията на над 7 млн. граждани и около 2 млн. юридически лица.

Като най-спорен се посочва новият чл. 25д, който може да доведе до внушителни санкции на журналисти, писатели и учени при използване на нечии данни. Журналистите вече не могат да публикуват нито един документ, заради съдържание на лични данни. Според юристи текстът е абсурден и труден за разтълкуване.

Становище на Програма Достъп до информация (ПДИ) посочва, че поправките са препятствие за свободата на словото, гарантирано от Конституцията. „Журналистите могат да се окажат в невъзможност да работят”, каза пред в. Сега адвокатът Александър Кашъмов от фондацията. Той съобщи, че немски колеги са препоръчали в българския закон изрично да се запише, че разпоредбите му не се отнасят за журналистическата работа, както е в Германия.

Съюзът на юристите посочва в свое становище, че няма баланс между правото на свободно изразяване и правото на гражданите да бъдат защитени личните им данни.  Според юристите така направен проектът противоречи на Закона за адвокатурата.

Адвокатите предупреждават, че може да се стигне до невъзможност да се провеждат съдебни дела. Страна по правен спор не може да иска от насрещната страна достъп до свои данни, ограничаване на работата с тях или изтриването им.

Асоциацията на застрахователите алармира, че отпада възможността за обработка на данни за здравословното състояние на техните клиенти, което прави работата им невъзможна.

Минималните глоби са 5000 и 10 000 (без дори да се уточнява в каква валута), като за горната граница е уточнено, че е в евро - 10 млн. и 20 млн. Глобите, наложени от Комисията за защита на личните данни, да влизат в собствения й бюджет, а не в държавния предвижда законът.
 
Подобни санкции могат да елиминират малкия бизнес, както и да осъществяват цензура върху по-малките, особено регионалните медии.