"The Independent": Първата работа на Обама ще бъде да се заеме с Буш

Американсаката конституция ще бъде първото изпитание за новия обитател на Белия дом, който вече ще е заклел да “тачи, пази и защитава (preserve, protect, and defend) основния закон на страната. В светлината на случилото се през последните осем години по време на управлението на Буш, тази клетва не изглежда толкова проформа, както обикновено, пише "The Independent", цитиран от БГНЕС.

На последната си пресконференция президентът Буш каза, че когато е ставало въпрос „да пази родината”, той никога не се е замислял за популярността си. Точно обратното, грижа му е била единствено конституцията на САЩ. В случая не стана ясно дали под грижа Буш разбира желанието си да я пренебрегва или да я заобикаля.

Така че с началото на Ерата на Обама, първият открит въпрос, с който той ще се сблъска е: какво смята да предприеме спрямо конституционните прегрешения на Буш? Дали клетвата му да пази и защитава конституцията включва разследване на закононарушенията, извършени от членовете на предишната адмвинистрация спрямо Основния закон?

На сайта на Обама с адрес change.gov, има цял раздел, в който новият президент призовава привържениците си да му напишат най-важните въпроси, на които биха искали да получат отговор, след като той се нанесе в Белия дом. Дори нещо повече – той им предлага да гласуват дали са доволни от отговорите, които ще им даде. Преди до положи клетка въпросът с най-висок рейтинг от 23 000 гласа беше зададен от Боб Фертиг (Bob Fertik) от сайта of democrats.com: “Ще назначите ли спесиален прокурор (най-добре Патрик Фитцджералд), който да направи независимо разследване за най-тежките престъпления на администарцията на Буш, включително мъченията на военнопленници в Гуантанамо и подслушването без прокурорска заповед на милиони граждани?

Много интересно стана, когато в change.gov преди инаугурацията се появи отговор не от самия президент Обама, а от Джо Байдън, който написа: Новоизбраният президент Обама и аз смятаме, че не бива да се взираме в миналото, а да грледаме напред, в бъдещето”....

В интервюто си с Барак Обама за пр едаването „Тази седмица” на Ей Би Си Джордж Стефанопулос буквално повтори въпроса на Фертик и получи изненадващо откровен отговор, който за съжаление само повтори Джо Байдън: “Не смятам, че някой може да бъде над закона. Но от друга страна вярвам, че би трябвало да гледаме напред, вместо да се взираме назад...Моята ориентация ще бъде да се движим напред”...

С оглед на многото препятствия, които буквалноо от утре ще се иправят пред Обама, изглежда съвсем логично той да влиза в Белия дом, без да се втренчва в огледалото за обратно виждане. Но много американци се надявам той да разбере, че да се движиш напред и да поглеждаш назад назад не са взаимоизключващи се маневри, особено за добрите водачи.

Няма съмнение, че Иран, Афганистан, здравната реформа и урегулирането на проблемите на Уолстрийт ще бъдат първостепенна грижа за администрацията на Обама. Но това не оозначава, че вървящата към промяна страна ще върви към новот, позволявайки на двамата нарушители на основия закон спокойно да си живеят като пенсионери в именията си в Тексас и Уайьоминг.

Ето защо аз лично подкрепям усилията на конкресмена Джон Кониерс за създаване на специална комисия за правомоощията на президента по въпроосите за войнат и гражданските свободи – нещо като американски вариант на Комисията за истината и помирението (Truth and Reconciliation Commission), създадена след края на апартейда в Южна Африка. Новата комисия ще разполага с правото да призовава в съда и мандат да разследва антиконституционни престъпления в рамките на бюджет от $3 млн.

Членове на коомисията ще бъдат хора извън правителството, назначени от Обама и лидерите на двете партии. Така че волю неволю администрацията и Конгреса ще трябва да погледнат и малко назад, преди да се насочат напред, ако искат да избегнат капаните, заложени им от администрацията на Буш. Самият избор на Барак Обама на Доун Джонсън (Dawn Johnson) за поста шеф на Службата за правни съвети на Белия дом съвсем недвусмислено говори против тактиката му просто да обърне новата страница и да гледа само напред. „Трябва да преодолеем изкушението просто да тръгнем напред. Вместо това би трябвало да останем честни спрямо самите себе си и спрямо света, като порицаем досегашните закононарушения и изхвърлим корупцията на администрацията на Буш от американските идеали. Нашата конситуционна демокрация не би оцеляла при администрация, забулена в тайнственост, нито пък националната чест ще бъде възстановена без пълно разкриване на истината”. Това са много сериозни думи, като се им предвид, че Службата да правни съвет е част от Министерството она правосъдието и нейните решенияа са задължителни за всички изпълнителни агенции. В последното си интервю президентът Буш за пореден път защити своята политика и не призна нито една грешка на своята администрация, включително действията си в Ирак, след урагана Катрина, използванетоо на мъчения в Гуантанамо и по отношение на данъците.

Посланието на вицепрезидента Чейни бе ооще по-безцеремонно, т.е. патолоогично поо отношение на отрицанието на истината. При последните си интервюта, особено това пред Уолф Блитцър от Си Ен Ен, той се държеше като брилянтен адвокат, който доказано виновен клиент. Например по отношение на Ирак Чейни не отстъпи нито милиметър от познатата позиция, че „администрацията никога не е базирала решението си да търси възмездие оот Саддам Хюсеин, изхождайки от събитията от 11 септември 2001 г”. Той демонстративно повтори неверните твърдения, че „администрацията по нинакъв начин не е създала условия за

некоректните данни на разузнаването от периода преди началоото на войната”. И също така демонстративно изкриви истината, твърдейки, че „симулацията на давене” (waterboarding) не е мъчение, защото “ние не използваме мъчения”!

Чейни демонстира и удивителна способност да прехвърля вината от болната на здравата глава, твръдейки пред Боб Шифър, че „хаоса и кръпопролитията след превземането на Багдад изцяло са по вина на иракчаните”.

Макар заключителните оправдания на Дик Чейни да са очевидно неверни и абсурдни, още абсурдно и измамно би било ако не дадем подобаващ отгооворо на историческия ревизионизъм. Аз също съм за това да се движим напред. Но не бихме могли да вървим напред като нация, ако отвръщаме глава встрани, за да не виждаме беззаконието и мъченията. Можем да се движим напред само като нация, живееща според принципите на своята Конституция, която президентът Обама се закле да „тачи, пази и защитава”.