Това е петата поправка в Конституцията за съдебната власт, а батакът става все по-голям: Проф. Пламен Киров

„Всички гилдии на магистратурата – съдии, прокурори, следователи, са единни в преценката си, че законопроектът за промени в Конституцията страда от много сериозни дефицити. Има решение на Конституционния съд какво представлява формата на държавно управление. Промени във формата на държавно управление са в компетентността на Великото народно събрание, предлаганият законопроект закрива прокуратурата към Върховния административен съд (ВАС). Нещо повече.

Отказва се правото на прокуратурата да участва в административни дела. Тя няма да може да атакува незаконосъобразни административни актове, орязва се и правомощието на главния прокурор да сезира Конституционния съд. Ако е нарушен Изборният кодекс и са допуснати нарушения, кой ще сезира Конституционния съд с претенция, че има незаконосъобразност на изборите? Внася се поправка в чл. 65 ал. 1 от Конституцията и хора с двойно гражданство ще могат да бъдат избирани за народни представители, като превърнем главния прокурор в един обикновен административен ръководител на Върховната прокуратура, ще създадем 28 окръжни прокурори, които ще бъдат едни прокурорски феодали.

Тъй като никой не може да осъществява контрол върху тях, ВСС отпада и се създават три самостоятелни органа на администрация в съдебната власт – Съдебен съвет, Прокурорски съвет и Инспекторат. Компетентен ли е този парламент да извърши разделяне на ВСС? За да се изменя Конституцията, трябва да имаме една изначална политическа легитимност на самия орган, който изменя Конституцията.

А легитимността на този парламент е доста крехка. От пет изменения на Конституцията досега, четири са посветени на съдебната власт. И, ако мога да се изразя нелитературно, батакът става все по-голям. Вместо да се оправя положението, то се влошава. Тази ще е шестата поправка, с предложените текстове се осигурява пълно съдийско самоуправление. А чрез преобладаващата в Прокурорския съвет обществена квота главният прокурор индиректно се избира от парламента. Проектът предвижда президентът да бъде ограничен в назначаването на министър-председателя. Ще избира измежду председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд и управителя на БНБ. Правото на президента да издава указ за назначаването на тримата големи в съдебната система е предвидено да отпадне. Съдиите и прокурорите не са съгласни, те казват: не, не отнемайте тези правомощия на президента на републиката, той като държавен глава трябва да може да изрази отношение”, каза в интервю за Гласове проф. Пламен Киров.

- Проф. Киров, законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията е внесен за разглеждане. Всяка промяна в Конституцията в момента е много опасна, най-малкото защото се прави на коляно, при хаотизирана ситуация, прибързано, заради обсесията на Христо Иванов за съдебна реформа. Компетентно ли е това Народно събрание да приеме тези промени в Конституцията?

- По повод конституционните промени, помните ли, когато президентът разтягаше като дъвка процедурата за формиране на правителство и някъде около пет месеца правеше консултации?! Тогава аз и други колеги се опитахме да кажем на президентската администрация, че в правото има принцип на разумния срок. И че тъкмо заради подобни ситуации, в крайна сметка ще се появи едно мнозинство, което ще иска да промени Конституцията, сроковете, правомощията на служебния кабинет, на президента и пр. Но тогава Сашо Маринов се отнесе доста пренебрежително към моите предупреждения.

Опасността за всяка конституционна ревизия се състои в това, че тя не би трябвало да се прави прибързано. Първо, трябва да се държи сметка на легитимността на институцията, която предприема конституционните промени. Нашата Конституция от 1991 г. предвижда две възможности за конституционни ревизии. По-тежката процедура е чрез Велико народно събрание. Конституцията резервира част от промените само в компетентността на Великото народно събрание.

Останалите промени могат да се правят от обикновено Народно събрание. Но тази двойнственост в учредителната власт, която Конституцията залага за своята промяна, поставя изначалния въпрос: кои промени могат да се правят от Велико народно събрание, с един по-голям състав, с по-тромава процедура, с други субекти на инициатива и т.н., и кои промени могат да се правят от обикновено Народно събрание?! Следователно преди да се тръгне към конституционни промени, трябва да бъде решен този въпрос.

Дали обикновено Народно събрание е компетентно да извърши конституционните промени, които се целят. В случая има спор. Доколко Висшия съдебен съвет (ВСС), който е върховен орган в съдебната власт, който е институционална гаранция за нейната независимост по отношение на изпълнителната и законодателната власт, може да бъде разделен на два самостоятелни органа без това да попада в компетентността на Велико Народно събрание.

И това не е схоластичен спор. Защото, ако бъдат преприети промени, които са от компетентността на Великото народно събрание, ще се намерят 48 народни представители от опозицията, които ще изпратят конституционните промени в Конституционния съд. Затова въпросът дали този парламент е компетентен да извърши това разделяне на ВСС е основен. Въпросните промени включват това, че ВСС отпада и се създават три самостоятелни органа на администрация в съдебната власт – Съдебен съвет, Прокурорски съвет и се предлага Инспекторатът към ВСС да бъде вече самостоятелен орган. Следователно, ако не се изчисти изначално въпросът кой е компетентният орган, който може да извърши тази промяна, ще остане сянка на съмнение, че този парламент ще навлезе в компетентността на Великото Народно събрание.

- Как да се ориентираме кои промени са в правомощията на Велико Народно събрание? И кои ПП и ДБ може да си ги натворят като реактивна политика на отмъщение спрямо прокурора, президента и пр.?

- Това е описано в глава девета на Конституцията. Освен това има едно решение на Конституционния съд, Решение номер 3 от 2003 г., когато имаше спор къде да бъде Прокуратурата. Тогава Конституционният съд излезе с едно тълкувателно решение, за да определи какво представлява формата на държавно управление, тъй като промени във формата на държавно управление са в компетентността на Велико Народно събрание. Така че към момента отправната точка, от която ние се ориентираме, това е въпросното Решение номер 3. Разбира се има още две решения на Конституционния съд, които не променят обаче съдържанието на Решение номер 3. И би следвало да се приеме, че ако се повдигне спор пред него Конституционният съд, той ще се ориентира по това какво гласи Решение номер 3. Проблемът е, че ние в момента прескачаме това дали законопроектът с промените е от компетенцията на Велико Народно събрание и разчитаме, че никой няма да го вкара в Конституционния съд.

На следващо място, имаме един парламент, който осъществява законодателната власт, но се ползва с много ниска политическа легитимност. Той е излъчен с участието само на 40% от хората, които имат право на глас. И помислете, едно мнозинство от две трети в този парламент има ли тази демократична легитимност да изменя основния закон?!! Конституционните изменения трябва да бъдат легитимни. Защото Конституцията има върховенство в правната система на всяка държава от континенталния кръг правни системи. Следователно, за да се изменя Конституцията, трябва да имаме една изначална политическа легитимност на самия орган, който изменя Конституцията. А легитимността на този парламент е доста крехка, ако мога да се изразя дипломатично.

Когато имаме проблем с легитимността, то би следвало проектът да се постави на едно широко обсъждане. Да има достатъчно време. Не само експертите да се произнесат. Защото аз мога да се ориентирам къде са проблемните моменти в предложените изменения. Но Конституцията не се прави за двайсет специалисти в сферата на конституционното право. Тя се прави и за политическите субекти, които участват в политическата система на страната, прави се за цялото общество, за гражданите, за всички. И ако няма един открит обществен дебат, в който да бъде убедено обществото за необходимостта и смисъла на конституционните промени, те увисват като кабинетно творение на едни хора, затворени между четири стени.

- Но това не ги прави фактически нелегитимни.

- Да, но когато няма достатъчна демократична легитимност, то би трябвало това да се компенсира с един широко открит и сериозен дебат в обществото. Тоест не трябва да се бърза, а обратното, да се чуят всички мнения – професионални среди, неправителствен сектор и пр.

- Навремето при изменения на Конституцията е имало организиране на работни групи, професори, експерти, месеци наред обсъждане и пр. Атанас Славов и Надежда Йорданова написаха този законопроект. И сега ПП/ДБ казват: гласувайте го, защото иначе правителството пада!

- Всъщност проектът беше внесен през юли с неясни автори. И досега не знаем кой какво е правил. Да, Надежда Йорданова и Атанас Славов, но и други хора са се намесили. Най-вече във връзка с мандата на Народното събрание, със служебното правителство и ограниченията на президента. Но този проект беше внесен без да са обсъдени изобщо идеите и целите на промяната. Да, съдебна реформа. Но целта е да се реформира една част от съдебната власт, най-вече прокуратурата – да има отчетност в дейността на прокуратурата. Да бъде публична дейността и да не се злоупотребява с прекомерно концентрираната власт на главния прокурор. Приемаме, че това е легитимна цел. Винаги е имало критики за