Това е петата поправка в Конституцията за съдебната власт, а батакът става все по-голям: Проф. Пламен Киров

Народното събрание, е много по-малка в сравнение с професионалната квота на съдиите. И винаги съдиите могат да тушират едни или други опити за влияние от тази обществена квота при осъществяването на кадровата и дисциплинарната функция. Например при налагането на някакви дисциплинарни наказания, преместване, понижаване и т.н. Тоест обществената квота няма значение. Тя е за публичност, а не за ефективен контрол. А когато една система я затворите, ентропията в нея се засилва и тя в един момент започва да не функционира добре. Ще стане така, че при самоуправление тази затворена система вместо да вкарва проблемите отвън, ще започне да ги продуцира отвътре, от самата общност на съдиите. В същото време за прокурорите се предлага точно обратното – шест се избират от парламента с мнозинство от две трети, а от останалите четирима – единият е главния прокурор, двама се избират от прокурорите, един от следователите. И този Прокурорски съвет ще избира главния пркурор. Както Съдебният съвет избира председателят на ВКС и ВАС. Какво се получава? Получава се така, че чрез преобладаващата в Прокурорския съвет обществена квота главният прокурор индиректно се избира от парламента.

Президентът е изключен от определянето на тримата големи, както ги наричат. В законопроекта с промените президентът вече няма да издава указ. Президентът практически има много малко правомощия, които се отнасят към съдебната власт. И едно от тези правомощия досега беше да назначава с указ по предложение на ВСС председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор. Президентът може да откаже назначението. Но ако ВСС отново предложи същото лице, президентът е длъжен да издаде указ. И президентът Радев в двата си мандата два пъти върна на ВСС предложението за председател на ВАС, както и за главен прокурор. Но понеже ВСС предложи втори път същите лица, президентът издаде указ за назначаване. Тоест президентът не може да предотврати назначаването на предложените лица за тези позиции. Но той може като институция с непосредствена легитимност да изкаже възраженията си. Дали те ще бъдат възприети от ВСС или не, е друг въпрос. Това право на президента в момента е предвидено да отпадне. И най-интересното е, че съдиите и прокурорите не са съгласни, те казват: не, не отнемайте тези правомощия на президента на републиката, той като държавен глава трябва да може да изрази отношение.

- Това разделяне на отговорността не е толкова лошо.

- Да де, но ако питате народните представители, всички ще ви кажат, че парламентът е върховен орган в държавата, че сме парламентарна република. Обаче не може да има върховен орган в държава, чиято структура се основава на принципа на разделението на властите. И когато някои ви кажат, че парламентът като върховен орган може да действа и че никой не е в състояние да се противопостави на волята му, то да знаете, че в ушите на тези хора все още звучат залповете на крайцера „Аврора“. Давам ви пример, президентът на италианската република е председател и на Висшия съвет на магистратурата. В далечната 1991 г., когато имаше идеи да се копира този текст от италианската Конституция, се изказаха сериозни възражения, че