Тръмп отложи указа за контрол върху AI

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отложи подписването на изпълнителен указ за засилване на държавния контрол върху изкуствения интелект, като заяви, че предложените правила могат да подкопаят конкурентоспособността на САЩ спрямо Китай. Според медии обаче решението е взето и под натиск от технологични магнати.

Информация за подготвяната регулация се появи за първи път по-рано този месец във вестник The New York Times, който съобщи, че администрацията на Тръмп обмисля проверка на напреднали AI модели преди публичното им пускане.

Планът е включвал доброволна рамка, чрез която разработчиците да работят с американските власти преди старта на нови системи. Целта е била частично да се предотвратят последици от потенциални кибератаки, задвижвани от AI, както и да се даде ранен достъп на държавни служители до модели с възможно приложение в Пентагона.

Попитан за указа по време на събитие в сряда, Тръмп заяви, че е отложил подписването, защото части от предложението можели да забавят развитието на американския AI сектор и да отслабят преднината на страната пред Китай.

„Защото не харесах определени аспекти от него, го отложих… Ние водим пред Китай, водим пред всички и не искам да правя нищо, което би попречило на това лидерство“, каза той.

Тръмп добави, че се опасява предложението да не се превърне в „пречка“ за бързо растящата AI индустрия, която според него създава „огромен“ икономически растеж и работни места. Той каза още, че е обсъждал мерките за безопасност при AI с китайския президент Си Дзинпин по време на последното си посещение в Пекин. По думите му именно САЩ и Китай водят глобалната AI надпревара, докато останалите държави са „далеч назад“.

Американски медии, сред които Semafor и The Washington Post, твърдят, че плановете са били забавени след лобиране от страна на основателя на xAI Илон Мъск, изпълнителния директор на Meta Марк Зукърбърг и бившия AI съветник на Тръмп Дейвид Сакс. Според публикациите те се опасявали, че указът може да навреди на печалбите чрез забавяне на внедряването на AI системи или чрез налагане на промени, свързани със сигурността. По-късно Мъск отрече да е повлиял на решението на Тръмп.

„Това не е вярно“, написа той в X. „Все още не знам какво имаше в този указ, а президентът говори с мен едва след като отказа да го подпише.“

Meta и инвестиционната компания Craft Ventures на Сакс не коментираха случая.

Призивите за по-строг контрол идват на фона на нарастващи опасения във Вашингтон и частния сектор относно рисковете за киберсигурността, свързани с напреднали AI системи. Сред тях е моделът Claude Mythos на Anthropic, който компанията задържа заради опасения, че може да разкрие критични софтуерни уязвимости. Това се случва и след напрежение между Anthropic и Пентагона, след като фирмата отказа искания за отслабване на ограниченията върху наблюдението и автономните оръжия, което ѝ донесе определението „риск за веригата на доставки“ — решение, което в момента се оспорва в съда.

Общественото мнение изглежда подкрепя Anthropic. Проучване на Information Technology and Innovation Foundation от февруари показва, че 67% от американците смятат, че компаниите трябва да ограничават начина, по който AI продуктите им се използват, дори от правителства, а 47% определят евентуални наказателни действия срещу фирмата като „правителствено прекрачване на границите“.

Ако бъде подписан, указът би отбелязал сериозна промяна спрямо досегашната политика на Тръмп за минимална намеса в AI сектора. След завръщането си в Белия дом той защитава ограничената регулация, обещава да превърне САЩ в „AI държава“ и определя технологията като „красиво новородено бебе“, жизненоважно за конкуренцията с Китай.

Пламен Валентинов