Триумф на Мелони на изборите в Италия, 6 пъти вдигна % си за 4,5 г.; най-лош резултат в историята за Левицата

26,1% от общо 44,05% за победата на десницата в Италия, или 57,5% от депутатските места(115 при мнозинство от 101) спечели партията Братя италианци - наследник на фашистката, на изборите за Сенат в неделя. Джорджа Мелони направи над 6 ПЪТИ по-голям резултат от 4-те процента (4,3%), с които влезе в предишния парламент преди 4 и половина години.

По-нисък от очаквания е резултатът на партньора й Матео Салвини от Лега с 8,89%, а 8,27% е по-високият от прогнозите за бившия премиер Силвио Берлускони. Плюс към техния процент дават още малки партии от сектора, които класират мажоритарни депутати. Две от партиите - Лега и Форца Италия на Берлускони са открито проПутински, а Мелони - лидер на европейските консерватори, е неутрална по темата.

Трите големи десни партии ще формират мнозинство над 57,5% от местата в горната камара на италианския парламент и бъдещото правителство на третата икономика на ЕС, както и 58,75% от местата в долната камара. Независимо от наглото и безпрецедентно обръщение да не се гласува за тях от страна на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен ден преди изборите в Италия или точно заради безпрецедентното вмешателство от страна на немската акушерка в правото на избор на италианците - наследниците на Римската империя, в чиято столица е сключен договорът за ЕС.

Левицата прави едва 26,5 на сто, но само 41 от 200 места в Сената – 20,5%, заради разгрома си в мажоритарните райони, като основно е представена от бившите комунисти - сега Демократическа партия на експремиера Енрико Лета. Те печелят 18,98% (най-лош процент в историята й). В долната камара червените вземат само 79 от 400 мандата, т.е. под 20%.

Центристкото движение Пет звезди, също проруско и антиукраинско като десницата, оглавено от министър-председателя 2018-2021 г. Джузепе Конте изненада социолозите с 15,4 %, поне 3-4 на сто повече, отколкото му даваха предварително. Отцепилият се преди месец от него външен министър Ди Майо не печели и 1%, а само 0,6% с новооснованата си пронатовска и проукраинска партия, освен че претърпя крах в родния си мажоритарен район в Неапол и то от кандидат на партията, която с гръм и трясък напусна.

По-висок от очаквания резултат дават отцепниците от левицата - съюз между екскомуниста Календа и червения експремиер 2014-17 Матео Ренци, т.нар. Трети полюс със 7,7 %. Резултатът е феноменален, понеже е постигнат само след месец от основаването на коалицията. Вместо да я присъединят, екскомунистите, от които Ренци и Календа произхождат, се изпокараха с тях и ги обявиха за врагове.

Неокомунистите от Повече Европа, които пък са съюзници на Демократическата партия, правят 2,9% при трипроцентна бариера за попадане в парламента, което е сравнимо с ИталЕкзит на евроотцепниците крайно вдясно с малко над 2 на сто от гласовете на предсрочните избори след свалянето в парламента на правителството на Марио Драги, което трябваше да управлява 4 месеца повече - до края на мандата през февруари идната година. 3,5 правят Зелените.

По данни на италианското външно министерство изборната активност е 64%, което е 8 на сто по-малко от предишния вот през март 2018 г. - преди 4 и половина години и е рекордно ниска за страната.

Избраният в неделя парламент ще се събере на 13 октомври, на 18-19-и следващия месец президентът ще проведе консултации за нов кабинет и до около месец се очаква да бъде избрано редовното италианско правителство. Неговата първа задача ще бъде изработване и защита на бюджета на републиката за 2023 г. След изборите през 2018 г. процедурата по съставяне на кабинет отне 3 месеца, но сега се очаква да бъде значително ускорена.

Пламен Кирилов