Убиват бизнеса със закон
Правителството предвижда промени в закона, според които всяко нарушение на служебните задължения би могло да се третира като престъпление. Планирано е разширяване на обхвата на един от най-често използваните от прокуратурата текстове в Наказателния кодекс – чл. 282, който третира престъпленията по служба.
Според новите промени всеки, който по една или друга причина не е изпълнил свое задължение, и от това произтекат вредни последици за друга фирма или за търговско обединение може да бъде даден на прокурор. Обвинението ще се формулира, като длъжностно престъпление. С поправките ще отпадне изискването законът да е нарушен с цел облага за себе си или другиго, за да има ефективни присъди.
Така едно дисциплинарно нарушение може да доведе до криминално разследване, а в затвора може да влезе всеки търговец, който не изпълни свое задължение по договор. За това алармира ръководителят на катедрата по наказателноправни науки в Юридическия факултет на Софийския университет и бивш депутат проф. Пламен Панайотов.
Очаква се с тези поправки да бъдат засегнати ръководителите на около 400 хил. фирми и над 40 хил. неправителствени организации, включително директори на болници. Според действащия закон за неизпълнение на договор недоволната страна може да съди другата за неизпълнение или обезщетение по гражданските закони. Управляващите обаче предвиждат да се носи наказателна отговорност, а признатите за виновни да имат качеството на престъпници. И това независимо от равнопоставения Търговски закон, който бе погазен и с поправки на ДОПК от МС.
"Това са разпоредби, които не дават никаква яснота относно критериите за това кога дадено поведение ще се счита за престъпно. В случая първият въпрос, който се поставя, е оттук насетне всяко ли нарушение на служебните задължения, което доведе до каквито и да е вредни последици, ще бъде престъпление", заявява той.
"Подобна разпоредба влиза в противоречие с основни принципи на наказателната политика и на наказателното законодателство", смята Панайотов. Според него първият нарушен принцип е този на правната сигурност, защото няма да е ясно какви са признаците на престъплението и какво е наказанието, което се полага. Вторият нарушен принцип е употребата на наказателното преследване като последно средство за реакция при противоправно поведение. "Това са основни принципи на правото на ЕС, на международното право и на нашето национално наказателно право", казва проф. Панайотов.
Професорът допълни, че с предлаганите изменения в Наказателния кодекс единствено се предвижда разширяване на обхвата и жестокостта на наказателната репресия.
От Върховния касационен съд също дадоха негативно становище по законопроекта. "Мотивите към настоящия законопроект са твърде общи и неконкретни, като за някои от нововъведените разпоредби дори липсват", посочват магистратите. И очакваме чужди инвестиции?!