Учени разкодираха миризмата на парфюма на Клеопатра
Миризмите витаят подсъзнателно, предизвиквайки емоции и спомени, които определят начина, по който възприемаме и се ориентираме в света, предаде CNN.
Неочакваният полъх на отдавна забравена закуска или прашна книга може да пренесе човек в минали години - един вид пътуване във времето, което прави мъглявите спомени по-ярки.
Ето защо е озадачаващо, че мирисът е усещане, което според учените до голяма степен - и несправедливо - е пренебрегвано в повечето опити за разбиране на миналото. Все повече изследователи искат да реконструират древните аромати и да ги използват, за да научат повече за това как сме живели.
По време на пандемията от Ковида-19 много хора, които са се заразили с болестта, временно са загубили обонянието си, което е предизвикало новооткрито оценяване на значението на миризмите в живота им. В момента се провеждат нови изследователски проекти, за да се разбере как е миришело миналото и да се определи какви съвременни миризми трябва да се запазят за потомците.
"Това е много важно чувство. Мирисът също е бил много важен в миналото и вероятно е бил още по-важен, защото в миналото не всичко е било толкова дезинфекцирано", казва Барбара Хубер, докторант по археология в Института по геоантропология "Макс Планк" в Йена, Германия.
Предизвикателството при откриването на миризми от миналото е как да се улови едно ефимерно явление: Археолозите обикновено намират и изучават неща, които можем да докоснем, а това са артефактите, които срещаме в музеите.
Миризматичните съединения са летливи по природа - след като източникът им изчезне, те също изчезват, изпарявайки се във въздуха. А повечето миризми произлизат от биологични материали - растения, храна, човешки и животински тела - които се разлагат бързо, обяснява Хубер.
Въпреки всички тези предизвикателства, Хубер каза, че няколко нови и мощни биомолекулярни подхода помагат на учените да разкодират древните миризми.
Мирисът на история
Ключът към разгадаването на миризмите от миналото често е невидим с просто око.
Учените могат да изследват незабележими биомолекулярни остатъци, останали върху кадилници, бутилки от парфюми, тенджери за готвене и буркани за съхранение на храна, като използват техники като хроматография - процес за разделяне на компонентите в смес, и масспектрометрия, която може да открие различни съединения, като изчисли теглото на различните молекули.
Според Хубер най-информативните биомолекули включват липиди - мазнини, восъци и масла - които не са разтворими във вода. Те често се откриват вградени в пореста керамика, след като са били използвани в предмети като гориво за лампи или ароматизирани мехлеми, които хората някога са поставяли върху телата си или върху трупове. Липиди се срещат и във фекалиите.
Хубер изследва и вторичните метаболити - органични съединения, произвеждани от растенията и оставени от продукти на растителна основа, използвани в миналото, включително смоли, ароматни дървеса, билки, плодове и подправки. Съединенията могат да разкрият съставките и аромата на тамян, лекарства и храни.
Секвенирането на древна ДНК и протеомиката - изследване на протеини, които се намират запазени в неща като калцирана зъбна плака - откриха аминокиселини, които сигнализират за състояния като заболяване на венците, свързано с лош дъх.
Но, както показва изследването на Хубер, събирането на тези обонятелни улики често е само началото.
Пресъздаване на миризми
В работата си Хубер изследва кадилници, открити в археологическия обект Тайма, най-старото селище в Саудитска Арабия, датиращо отпреди 5000 години, за да се опита да реконструира "обонятелния пейзаж" на древния оазис.
Тя открива вторични метаболити, които разкриват използването на ароматни смоли, съдържащи тамян, смирна и шамфъстък, съответно в частни сгради, гробове и храмове. След това Хубер работи с парфюмерист, за да се опита да пресъздаде ароматите, разкривайки как може да са ухаели тези места преди хиляди години.
"Смолите си приличаха много... но когато ги изгориш, те имат съвсем различна миризма. Така например тамянът имаше наистина богата миризма - много балсамова - и наистина можеше да се почувства, че може би е използван, за да се почистят къщите, за да се избегне неприятна миризма или нещо подобно", обяснява Хубер.
Шон Кофлин, изследовател на древната и средновековната мисъл в Чешката академия на науките, се опитва да пресъздаде парфюмите, които може би е носила самата Клеопатра, въз основа на рецепти, записани в древноегипетски текстове и от надписи по стените на храмове.
"Проблемът е прост. Обикновено, когато следвате дадена рецепта, знаете какво се очаква да получите. Когато възпроизвеждате историческа рецепта, нямате цел", казва Кофлин.
"Това, което всъщност се опитваме да направим, е да използваме органичната химия, за да можем да ни кажем нещо за процеса, защото смятаме, че всъщност процесът е бил това, което би определило диапазона на възможните аромати", добави той.
Кофлин сравнява експериментите си с процеса на тестване в кулинарното предаване "America's Test Kitchen". Макар че резултатите са противоречиви, той казва, че има напредък.
Например една от изследваните от Кофлин рецепти за парфюм, известна като Мендезианска, показва, че древните парфюмеристи са загрявали масло в продължение на 10 дни и 10 нощи, преди да го напълнят с дървесни вещества като канела и смоли като смирна.
"Това беше голяма загадка за нас", казва той. "Ако някога сте варили масло в продължение на 10 дни, то мирише." Но след като екипът му нагрява маслото в епруветки до 12 дни, Кофлин открива, че техниката ускорява естествения процес на гранясване на маслото, като премахва всички миризливи съединения и в крайна сметка позволява на парфюма да издържи по-дълго.
"Има и етап, след нагряването на маслото, но преди направата на самия парфюм, в който те добавят леко ароматни неща като корени, вино и смоли. Нашата хипотеза е, че те не само са прикривали лошата миризма (като са добавяли приятен аромат), но и са абсорбирали лошата миризма в маслото", обяснява той.
Повечето съвременни парфюми използват етанол, вид алкохол, като основа, казва Кофлин, въпреки че някои деликатни естествени аромати все още изискват използването на масло или мазнина, които трябва да бъдат рафинирани по някакъв начин.
Но днешните химици все още дължат много на тези древни парфюмеристи, добави той. Те са пионери в много техники, които все още се използват в съвременната наука, като например дестилацията и методите за фракциониране на течности.
По същия начин изследователите сега предприемат стъпки за запазване на наличните в момента миризми, за да дадат на бъдещите поколения представа за нашето време и за по-близкото минало.
Сесилия Бембибре взема проби от летливите органични съединения на историческа книга в Лабораторията за наука за културното наследство в UCL.
Архив на миризми
Институтът за устойчиво културно наследство към лондонския университет UCL идентифицира химическата рецепта за миризмата на старите книги, като специално улови аромата на библиотеката в катедралата "Сейнт Пол" в Лондон преди ремонта, започнал през 2018 г.
Посетителите на библиотеката, която до началото на ремонта не е претърпяла особени промени от построяването си през 1709 г., често отбелязваха, че намират миризмата на старата книга за привлекателна.
В епохата на дигитализацията работата с физически документи е все по-рядко срещана практика и затова възможността да докоснеш и усетиш документите се възприема като ценна", се отбелязва в проучване на проекта от 2017 г.
Изследователите използват информация от летливи органични съединения, извлечени в библиотеката, за да възпроизведат миризмата на историческата книга. Те също така съставиха колело на миризмите - инструмент, използван от парфюмеристите и винопроизводителите, и първа стъпка към документирането и архивирането на миризмите от миналото.
Сесилия Бембибре, преподавател в Института за устойчиво културно наследство на Калифорнийския университет, заяви, че запазването на миризмата на библиотеката е важно, тъй като миризмата е неразделна част от нейната идентичност.
"Тъй като през последните няколко години пространството е било подложено на важни консервационни дейности, а колекцията е била премахната, разумно е да се предположи, че ароматът е изчезнал", каза Бембибре, която е и участник в Odeuropa - европейски изследователски проект, който има за цел да върне към живот историческите аромати. "Сега създаденият от нас комплект за запазване... (е) единственият съществуващ архив на изгубена наследствена миризма."