Учените откриха изненадващ феномен в Хималаите, който може би забавя последиците от изменението на климата

Ледниците в Хималаите се топят с бързи темпове, но нов доклад показва, че един удивителен феномен в най-високата планинска верига в света може да спомогне за забавяне на последиците от глобалната климатична криза.

Според изследването, публикувано в списание Nature Geoscience, когато затоплянето на температурите засегне определени ледени маси на голяма височина, това предизвиква изненадваща реакция, която предизвиква силни студени ветрове по склоновете.

Затоплянето на климата създава по-голяма температурна разлика между околния въздух над хималайските ледници и по-хладния въздух, който е в пряк контакт с повърхността на ледените масиви, обяснява Франческа Пеличоти, професор по глациология в Института за наука и технологии в Австрия и водещ автор на изследването.

Това води до увеличаване на турбулентния обмен на топлина на повърхността на ледника и до по-силно охлаждане на приземната въздушна маса", казва тя в съобщение за медиите.

Тъй като хладният и сух въздух на повърхността става по-студен и по-плътен, той потъва. Въздушната маса се спуска по склоновете в долините, като предизвиква охлаждащ ефект в по-ниските части на ледниците и съседните екосистеми.

Тъй като ледът и снегът от планинската верига се вливат в 12 реки, които осигуряват прясна вода на близо 2 милиарда души в 16 държави, е важно да се разбере дали хималайските ледници могат да запазят този самосъхраняващ се охлаждащ ефект, тъй като регионът е изправен пред вероятно повишаване на температурите през следващите няколко десетилетия.

Топене на ледници

Доклад от юни, за който CNN вече писа, показва, че ледниците в Хималаите са се стопили с 65% по-бързо през 2010 г. в сравнение с предходното десетилетие, което предполага, че повишаването на температурите вече оказва влияние в района.

"Основното въздействие на повишаването на температурата върху ледниците е увеличаването на загубите на лед, дължащо се на увеличаването на топенето", казва Фани Брюн, учен в Института по геонауки за околната среда в Гренобъл, Франция. Тя не е участвала в проучването.

"Основните механизми са удължаването и засилването на сезона на топене. Те предизвикват изтъняване и отдръпване на ледниците, което води до деглациализирани ландшафти, които са склонни да повишават допълнително температурата на въздуха поради (по-голямото) поглъщане на енергия от повърхността", каза Брюн.

Поглъщането на енергия на повърхността се определя от нещо, наречено албедо ефект. Светлите или "бели" повърхности, като например чистият сняг и лед, отразяват повече слънчева светлина (високо албедо) в сравнение с "тъмните" повърхности, като земята, която се разкрива при отдръпването на ледниците, почвата и океаните (ниско албедо). Като цяло, казва Брун, това явление се тълкува като положителна обратна връзка или процес, който засилва дадена промяна, но като цяло е слабо проучено и трудно за количествено определяне.

В подножието на Еверест обаче измерванията на общите средни температури изглеждат любопитно стабилни, вместо да се увеличават. Внимателният анализ на данните разкри какво всъщност се случва.

"Докато минималните температури постоянно се повишаваха, максималните температури на повърхността през лятото постоянно спадаха", казва Франко Салерно, съавтор на доклада и изследовател от Националния изследователски съвет на Италия, или CNR.

Дори наличието на тези охлаждащи ветрове обаче не е достатъчно, за да се противодейства напълно на повишаването на температурите и топенето на ледниците, дължащо се на изменението на климата. Томас Шоу, който е част от изследователската група на ISTA заедно с Пеличоти, заяви, че причината тези ледници да се топят бързо е комплексна.

"Захлаждането е локално, но може би все още не е достатъчно, за да се преодолее по-голямото въздействие на климатичното затопляне и да се запазят напълно ледниците", казва Шоу.

Пеличоти обясни, че общият недостиг на данни за райони с голяма надморска височина по света е довел до това, че изследователският екип се е насочил към използването на уникалните записи от наземни наблюдения в една станция в Хималаите.

"Процесът, който изтъкнахме в статията, е потенциално от глобално значение и може да се случи на всеки ледник по света, където са изпълнени условията", каза тя.

Новото изследване дава убедителна мотивация за събиране на повече дългосрочни данни на високи надморски височини, които са силно необходими за доказване на новите открития и тяхното по-широко въздействие, каза Пеличоти.

 Съкровищница от данни

Климатичната станция на Международната лаборатория/обсерватория "Пирамида", разположена на ледникова височина от 5050 метра, се намира по южните склонове на връх Еверест. Обсерваторията записва подробни метеорологични данни в продължение на почти 30 години.

Именно тези детайлни метеорологични наблюдения са използвани от Пеличоти, Салерно и екип от изследователи, за да стигнат до заключението, че затоплянето на температурите предизвиква така наречените катабатични ветрове.

Студените ветрове, породени от спускащия се надолу въздух, обикновено се появяват в планинските райони, включително Хималаите.

Катабатичните ветрове са често срещана характеристика на хималайските ледници и техните долини и вероятно винаги са се появявали", казва Пеличоти. "Това, което наблюдаваме обаче, е значително увеличаване на интензивността и продължителността на катабатичните ветрове и това се дължи на факта, че температурата на околния въздух се е повишила в един затоплящ се свят."

Друго нещо, което екипът наблюдава, е по-висока концентрация на приземен озон във връзка с по-ниските температури. Тези доказателства показват, че катабатичните ветрове работят като помпа, която е в състояние да пренася студен въздух от по-високата надморска височина и атмосферните слоеве надолу към долината, обяснява Пеличоти.

"Според сегашното състояние на знанията хималайските ледници се справят малко по-добре от средните ледници по отношение на загубата на маса", каза Брун.
Загуба на ледници в Азия и Европа

Брун обясни, че в Централните Хималаи ледниците са изтънели средно с около 9 метра през последните две десетилетия.

"Това е много по-малко от ледниците в Европа, които са изтънели с около 20 метра (65,6 фута) за същия период от време, но е повече от други региони в Азия (например в района на Каракорум) или в Арктическия регион", каза Брун.

Разбирането на това колко дълго тези ледници са способни да противодействат на местно ниво на въздействието на глобалното затопляне може да бъде от решаващо значение за ефективното справяне с променящия се свят.

Смятаме, че катабатичните ветрове са отговор на здравите ледници на повишаването на глобалните температури и че това явление може да помогне за запазването на вечната замръзналост и околната растителност", казва съавторът на изследването Никола Гиенън, изследовател в Националния съвет за научни изследвания на Италия.

Необходим е обаче допълнителен анализ. Следващата цел на изследователския екип е да определи характеристиките на ледниците, които благоприятстват охлаждащия ефект. Пеличоти заяви, че на практика липсват повече дългосрочни наземни станции за проверка на тази хипотеза на други места.

"Дори ако ледниците не могат да се съхранят завинаги, те все пак могат да запазят околната среда около тях за известно време", каза тя. "По този начин призоваваме за повече мултидисциплинарни изследователски подходи, за да се обединят усилията към обясняване на ефектите от глобалното затопляне."

В отделен доклад от 2019 г. се констатира, че дори в най-оптимистичния случай, при който средното глобално затопляне е ограничено само до 1,5 градуса по Целзий (2,7 градуса по Фаренхайт) над прединдустриалните температури, регионът на Хималаите ще загуби поне една трета от своите ледници.

 Източник: CNN