Удрят ракията с нов акциз
Браншът предупреждава: 350 000 работни места са под риск, ако поскъпнат налозите
350 000 работни места в ключови сектори са поставени пред риск, ако поскъпнат акцизите върху алкохола, а цената му ще бръкне още по-дълбоко в джобовете на домакинствата. За това алармират представители на бранша СПИРИТС България и НЛВК в отворено писмо до медиите.
Официални становища срещу мярката са изпратили и основните работодателски организации.
Преди дни финансовият министър Людмила Петкова обяви, че правителството предлага да се увеличат налозите върху алкохола с цел да се запълни дупката в хазната за следващата година. Според представители на бранша това е абсолютно невъзможно да се случи. Очакваният бюджетен дефицит ще бъде около 12 млрд. лв.
Приходите от повишен акциз няма да стигнат и 30 млн. лв. в повече. За сметка на това ще бъдат засегнати цели индустрии и ще бъде застрашено здравето на българите, които ще се насочат към консумация на фалшив алкохол.
По думите на браншовите организации мярката е недомислена и е приета без предварителни консултации и прозрачност. В целия цивилизован свят обсъждането на промените в преките данъци започва поне година преди повишението им, за да могат производителите и търговците да планират инвестициите си.
Секторът, който генерира 328 милиона лева акцизни приходи за 2023 година, не е бил включен в процеса на обсъждане на възможните последствия. Анализът на браншовите организации посочва няколко ключови риска. Първият пряк ефект ще бъде увеличението на крайните цени, което ще натовари допълнително семейните бюджети.
Второ, мярката заплашва стабилността на няколко ключови сектора – лозаро-винарство, туризъм, ресторантьорство, осигуряващи препитание на близо 350 000 души. От сектора поставят под съмнение и постигането на заложените фискални цели.
Международният опит потвърждава опасенията. В Естония увеличение на акциза с 25% е довелодо 11% спад в официалните продажби. Полша отчита 9% намаление на продажбите след подобна мярка. Швеция е отложила планирано увеличение на налозите, заради рисковете от разрастване на нелегалния пазар.
У нас икономическата логика също е спорна. Планираното увеличение от 10% би донесло едва 33 милиона лева допълнителни приходи - или само 0,2-0,3% от очаквания бюджетен дефицит от 12 милиарда лева за 2025 година. В същото време рискът от свиване на легалния пазар и разрастване на сивия сектор е значителен.
Всяка промяна в регулацията трябва да бъде обмислена и дискутирана, заявяват от бранша. Тепредупреждават, че липсата на координация може да създаде несигурност с дългосрочни последствия за целия икономически цикъл - от производството до крайната консумация. Ключовият въпрос остава: Ще намери ли държавата баланс между фискалните си цели и
интересите на една от значимите индустрии в българската икономика?
Мария Пенчева