Украйна обявява военно положение след сблъсък с Русия
Украинският президент Петро Порошенко заяви, че ще предложи обявяване на военно положение след конфликта в Черно море, в който руски военни заловиха украински кораби заради нарушаване на руските териториални води, предаде RT.
В неделя 3 украински кораба се движеха между две пристанища: от Одеса в Черно море до Мариупол в Азовско море. Единственият воден път, който ги свързва, е Керченският проток между Крим и континенталната Русия. Според Киев Москва е била предварително предупредена за маневрите. Москва отрича да е получила предупреждение.
Руските кораби откриха огън, за да спрат лодките, след като пренебрегнаха "законовите изисквания да спрат" и извършиха "опасни маневри", заяви руската служба за сигурност. След това корабите бяха конфискувани и изтеглени в пристанището на Керч.
Около полунощ украинският президент Петро Порошенко възложи на Националния съвет за сигурност и отбрана на Украйна да свика извънредно заседание, в което се предлага налагане на военно положение. Съветът обяви военно положение за 60 дни. Предложението ще бъде изпратено пред украинския парламент, Върховната Рада, за окончателно одобрение.
Украинският лидер казва, че Киев няма намерение да извършва каквито и да било ограничения, ако бъде наложено военно положение.
Говорейки на пресконференция след срещата, Порошенко каза, че Киев е поискал от НАТО и ЕС "да координират действията си, за да гарантират защитата на Украйна".
"Призоваваме цялата про-украинска международна коалиция: Трябва да обединим усилията си", каза Порошенко, като добави, че ще обсъди по-нататъшни стъпки с генералния секретар на НАТО Джен Столтенберг в понеделник.
Порошенко се опита да увери обществеността, че решението на Киев за налагане на военно положение няма да наруши правата и свободите на своите граждани, като отбелязва, че Украйна ще извършва само отбранителни действия за защита на своята територия и народи.
Той твърди, че налагането на военно положение няма да повлияе на конфликта в отцепилите се Луганск и Донецк, които са в нестабилно състояние на примирие с Киев.
Военното положение дава право на властите да забранят мирни митинги, протести и демонстрации, както и други масови действия. Също така потенциално позволява забрана на дейностите на политически партии и обществени асоциации.
Нито предстоящите президентски, нито парламентарните избори не могат да се провеждат със закона за военни действия. Въпреки това, тъй като военното право може да продължи само 60 дни, освен ако не бъде удължено, то ще изтече преди изборите, които са насрочени съответно за март и октомври.
Предложеният военен закон идва четири месеца преди президентските избори в Украйна, като рейтингът на Порошенко се понижава. Според скорошно проучване само 7.8% от украинците са готови да гласуват за лидер в гласуването през март. Състезанието се оглавява от бившия украински премиер Юлия Тимошенко с около 18,5% от гласовете. Порошенко дори застана зад известния украински комик Володимир Зеленский, който е на второ място с 10,8% - въпреки факта, че все още не е потвърдил, че ще участва.