Уловиха рядък омар "захарен памук", един на 100 милиона, край бреговете на Ню Хемпшир
Рядък омар, който се пада един на милион, е уловен край бреговете на Ню Хемпшир и шокира рибаря, който го изважда от водата.
25-годишният Джоузеф Крамер работел в Ню Касъл, когато извадил зашеметяващ омар "захарен памук" с уникална синя, розова и лилава външна черупка.
Преливащите се цветове на ракообразното се дължат или на генетична мутация, или на начина му на хранене, но различните нюанси го превръщат и в мишена за хищниците.
Вместо да рискува омарът да се превърне в нечия вечеря или да бъде убит, като го пусне обратно в морето, Крамер го предава на организацията с нестопанска цел Seacoast Science Center, където ракообразното може да доживее своя живот.
Крамер, собственик на компанията Atlantic Lobster Company, нарича това "усещане, което се случва веднъж в живота", след като, докато е на лодка с баща си и приятелката си, намира омара от захарен памук в последния от 20-те капана.
Първоначално той си помислил, че това е син рак, който се среща веднъж на два милиона, но по-късно от Научния център на морския бряг му казали, че това е рядък омар от захарен памук.
Този има наистина красив лавандулов, лилав, розов оттенък, който го поставя точно в категорията захарен памук - каза Сам Рутка, акварист II в Seacoast Science Center пред Seacoastonline.
Омарите имат слоеве от червени, жълти и сини каротеноидни пигменти, произвеждани от растения и водорасли, които придават на ракообразните отенъка им, поради което те изглеждат кафяви за човешкото око.
Когато обаче тези пигменти се развият прекомерно или недостатъчно, могат да се появят няколко вида ярко оцветени омари, като например един на 10 червени омари, един на 50 милиона двуцветни и един на 100 милиона албиноси.
Ракообразните получават тези пигменти от антиоксидант, наречен астаксантин - вид червен оцветител - който, когато се смеси с каротеноидите, дава типичния кафяв оттенък.
Оцветяването им се променя в червено, когато омарът се сготви, тъй като топлината освобождава антиоксидантните съединения.
Но драстичната промяна в оцветяването на омара от захарен памук може да се дължи на необичайно ниските нива на астаксантин, които се дължат на храненето му с различна храна от риби за стръв, а не с типичната храна от раци и скариди, богати на това съединение. Генетичните мутации са нормална част от природата - казва Рутка пред Seacoastonline.
'Тези животни, поради мутацията, изразяват различни цветни гени в черупките си, така че това всъщност ги прави по-способни да бъдат хищници.
'Освен това са редки, защото са по-лесно забележими от хищниците, така че това увеличава рядкостта на намирането им, защото означава, че никой друг все още не ги е намерил, за да ги изяде'.
Източник: dailymail.co.uk