Уолстрийт пак търгува руски облигации
Няколко едри акули от Уолстрийт са започнали да предлагат услуги по улесняване на търговията с руски дългови книжа през последните дни, показват банкови документи, които са прочели репортери на агенция "Ройтерс". Така инвеститорите получават възможост да се разделя с активи, които Западът определя като "токсични", предаде banker.bg.
Мнозинството американски и европейски банки се изтеглиха от пазара през юни след като щатското министерство на финансите забрани на щатските инвеститори да купуват каквито и да било руски ценни книжа като част от санкциите, целящи да накажат Москва заради нахлуването в Украйна, споделил ексклузивно за агенция "Ройтерс" собственик на руски облигации, както и два банкови източника.
Следвайки новите указания на финансовото ведомство през юли, позволяващи на американските вложители да закриват позиците си в руски дълг, най-големите фирми от Уолстрийт предпазливо се връщат на пазара на руски правителствени и корпоративни облигации, пише в имейли, анализи за клиенти и други комуникационни средства от шест банки, както и интервюта с други източници.
Банките, които в момента са на пазара, са "Джей Пи Моргън Чейз", "Бенк ъф Америка", "Ситигруп", "Дойче банк", "Барклейз" и "Джефрис файненшъл груп", показват документите, за които съобщава първо "Ройтерс".
Говорител на "Джефрис" твърди, че "компанията работи в рамките на указанията по глобалните санкции, за да улесни клиентите си да излязат от тази комплицирана ситуация. Източник, близък до "Дойче банк", коментира, че германският кредитор търгува облигации за потребителите на услугите си единствено при запитване или по конкретен казус, за да намали още повече рисковата си експозиция към Русия или тази наклиентите, които не са американски граждани, но не прави какъвто и да било нов бизнес извън тези две категории. Останалите четири банки не са коментирали официално информацията на "Ройтерс".
Руски държавни дългови книжа за около 40 млрд. щ. долара са били в обращение преди Кремъл да започне войната в Украйна на 24 февруари. Грубо половината от тях са били притежание на чуждестранни фондове. Много инвеститори затънаха в капана на руските активи, които се обезцениха драстично, купувачите изчезнаха, а санкциите направиха търговията почти невъзможна.
През май двама щатски сенатори поискаха от "Джей Пи Моргън Чейз" и "Голдмън Сакс груп" информация за търговията с руски дълг с мотив, че тя може да подкопае санкциите. През следващия месец офисът за контрол на чуждестранните активи в министерството на финансите забрани на американските парични мениджъри да купуват руски дълг или акции на вторичните пазари, принуждавайки банките да се оттеглят. Впоследствие регулаторите предприеха мерки, които да помогнат за облекчаване на затрудненията на ивеститорите.
Щатското министерство на финансите даде нови указания на 22 юли, целящи да помогнат за уреждане на застрахователните плащания при фалит на руски облигации. И поясни, че банките могат да улесняват и да осъществяват клиринг и сетълмънт на трансакции с руски ценни книжа, ако това облекчава американските им притежатели да закрият позициите си. Европейските регулатори, от своя страна, също смекчиха правилата, за да позволят на инвеститорите да работят с руски активи като ги изпращат в т. нар. "странични джобове" - специални сметки, отделящи по-ликвидните от неликвидните инвестиции - като ги разглеждат случай по случай.
Цената на някои руски облигации скочи в хода на подновената търговска активност от края на юли. Това може да направи търговските операции по-атрактивни за инвеститорите и също да помогне на компаниите да продават застраховки срещу фалит на Русия. Например, мениджърът на облигации ПИМКО, който бе напът да плати около 1 млрд. долара след като през юни Русия бе обявена във фалит по доларовия си дълг, сега може да спести около 300 млн. долара, по сметки на пожелал анонимност инвеститори. Екипът на "Ройтерс" не е могъл да уточни кои са купувачите на облигациите.