Усещането за натиск доминира в медийната среда в България: Проучване

Усещането, че външната намеса и политическият натиск доминират в медийната среда в България не е плод на изолирани мнения на журналисти, а е "тревожно състояние". Това е един от основните изводи на годишното изследване на свободата на словото в страната, проведено от Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ), съобщава Свободна Европа.

Проучването за 2020 г. е озаглавено "Журналистика без маски" и в него са участвали 204-ма журналисти и медийни специалисти. То е с национален обхват, но не е представително. Данните са събрани чрез доброволно попълване на онлайн анкета. Организацията изследва годишното състояние на медиите в страната от 2015 г. насам.

    "Натискът става нетърпим – трябва да кажем стига"

"Трябва да говорим повече за проблемите и то да го правят журналистите, да го правят обединено. Има устойчиви проблеми, които са нерешени през годините и които може да се задълбочават заради икономическата и финансова криза. Натискът става нетърпим – трябва да кажем стига. Надявам се този доклад да бъде една от поредните крачки, за да подобрим медийната среда", коментира при представянето на изследването неговият автор Илия Вълков, цитиран от "Дневник".

Той е член на АЕЖ и работи като журналист в сайта "Клуб Z". По думите му резултатите от проучването биха били различни, ако то включваше периода, в който се провеждат протестите с искане за оставка на правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев от юли насам. Попълването на анкетите започна в началото на май и приключи на 10 юни.
"Развитие в застой"

Медийната среда в България през тази година е описана в доклада с определението "развитие в застой". Почти всеки втори от участниците в изследването е дал оценка "лоша" или "много лоша", докато тези, които са оценили състоянието на журналистическата професия като "отлично" са едва 3%.

    "Автоцензурата и самоограниченията, които си налагат журналистите са се превърнали в тревожна, неписана норма"

"Външният натиск от политически лица върху медиите не само че не си е отишъл, не е намалял, но и е сравнително двойно по-голям от другите центрове на влияние върху медийното съдържание – икономически субекти, рекламодатели, държавни и общински институции. Автоцензурата и самоограниченията, които си налагат журналистите в ежедневната си работа, са се превърнали в тревожна, неписана норма. А в извънредни ситуации и периоди на несигурност те стават още по-видими", се казва в заключителния документ от изследването.
"Култура на натиск"

То борави с понятието "култура на натиск", което обобщава в себе си различни форми на тормоз, определяни от АЕЖ като "заплаха за физическия, финансов и морален интегритет на журналиста". По тази тема