19min.bg

В България протестират срещу угояването на „мафиотската държава“ с парите на ЕС: Neue Zürcher Zeitung

„Еврофондовете не ни носят нищо, но хранят корумпирана система, от която малък елит е станал дебел и закръглен.“ С други думи, ЕС не само не е част от решението, той е част от проблема! Борисов контрира, че съпротивата срещу него е основно борба с ЕС. Но това са глупости. Протестът е насочен срещу корумпиран елит и срещу ЕС, който не го държи отговорни, пише още медията.


Какво може да направи ЕС? Международната общност със сигурност разполага с инструменти за наказване на злоупотреби. Има Служба за борба с измамите (Olaf), която разследва незаконно присвояване в ущърб на бюджета на ЕС. Създаде и Европейската прокуратура, чиято цел е да се бори „срещу престъпления срещу бюджета на ЕС“. С румънката Лаура Кьовеши тя има жена начело, която се е доказала като ловец на корупция. Големите надежди почиват в нея.


 


Но ядрото на проблема е - както често се случва в ЕС - не от институционален, а от политически характер. Партията ГЕРБ на Бойко Борисов принадлежи към семейството на Европейската народна партия (ЕНП) и по този начин има мощни защитници не само в Брюксел, но и в Берлин. 11 от 27-те страни членки - освен Германия и Австрия, всички страни от Източна и Югоизточна Европа - се управляват от членове на ЕНП. Винаги когато е възможно, Берлин поддържа този блок от гласове заедно и в добро настроение. Снизхождението на германския канцлер към Борисов е още по-лесно, тъй като той не козирува идеологически като унгарския премиер Виктор Орбан, а очарователно прикрива хитростта си с обръщения на преданост, пише още Neue Zürcher Zeitung.


 


ЕС би могъл лесно да създаде средства за справяне с нарушенията на върховенството на закона (не само в България). Берлинският мозъчен тръст ESI предлага да свърже паричните потоци с решенията на Съда на Европейските общности. Финансовата солидарност трябва да е от полза само за онези, които се управляват от върховенството на закона. Ако дадена държава не изпълни съответните решения на Съда на ЕС, автоматично ще има намаляване на средствата. Тогава това би било "механизъм, който не може да бъде политизиран", пишат авторите.


 


Но има уловка: пътят към аполитичния механизъм е политически. Предложението е добре прието от Комисията и Парламента. Но днес изглежда немислимо държавните и правителствените ръководители някога да се съгласят да прехвърлят своята власт на съда, завършва изданието.