В болниците вече се плаща и "избор на санитар"
на миомни възли, които могат да се премахнат и лапароскопски на далеч по-ниска цена. Подобни платени консултации има при други операции, макар и за по-малки суми. Случаят е проверен от здравната каса, която не установила нарушение, тъй като "предоперативната консултация" е осъществена в 7 сутринта, а пътеката, по която е операцията, е започнала да тече в 8 часа сутринта, сиреч на жената не са искани пари по поето от касата лечение.
Не са малко случаите, в които пациенти просто не се отчитат по линия на НЗОК и си плащат изцяло лечението. В болница "Вита" за операция на простатата са платени 6500 лв., при това става дума за карцином, а операцията е лапароскопска. Но не е отчетена към НЗОК.
В болница "Тракия" пациентка постъпва на 15 април, изписана е на 30 април, оперирана е от карцином на панкреаса. На 30 април я приемат отново - до 18 май. При първото пролежаване е направен скенер, който показва, че няма разсейки. При второто приемане обаче следва и втора операция - премахва се част от черния дроб, тъй като е намерена лезия. Тя обаче не се оказва злокачествено образование. За второто пролежаване жената плаща 2000 лв. То не е отчетено към здравната каса.
От няколко години здравната каса въведе т.нар. амбулаторни процедури - малки операции или консервативно лечение, което не изисква престой над 1 ден и е изведено в извънболничната помощ. Целта е НЗОК да плаща по-малко. Преди това лечението беше част от клиничните пътеки и явно доста лечебни заведения не са съгласни с новите, по-ниски цени. Затова просто не сключват договори с НЗОК за амбулаторни процедури, а лечението се предоставя кеш на пациентите. Например операция на крива носна преграда се плаща изцяло от пациента - 3500 лв.
Няма отговор и на въпроса какво се случва, когато е изчерпан лимитът на болницата, а състоянието на пациента налага спешно лечение. Решението на болница "Вита", където установяват, че пациентка е с мъртъв плод от 2 седмици, е логично - жената плаща 490 лв. Въпросът стига и до институциите. От "Медицински одит" отговарят, че платената сума е по ценоразпис, а лимитите са наложени от здравната каса и не е установено нарушение. От касата пък отговарят, че хоспитализацията не е отчетена към тях и въпросът не е от тяхната компетенция.
При всички тези случаи най-фрапиращото не са творческите подходи на мениждърите към джоба на пациента, а пълната липса на контрол от страна на институциите, чиято работа е това. И здравната каса, и агенция "Медицински одит", бъдеща Агенция за медицински надзор, и законодателството са дали очевиден картбланш на лечебните заведения да се "дофинансират" както намерят за добре.
Макар най-фрапиращите примери да са от частни болници, държавните също не се свенят да събират пари за избор на екип или да карат болните да си носят чаршафи и термометри. Или каквото друго успеят да измислят. В столичната "Св. Иван Рилски", например, болен е платил 1200 лв. за "инраоперативно невромониториране". Операцията му е била нервохирургична, в близост до коренчета на нерви. Тъй като има опасност те да бъдат засегнати и човекът да се парализира, има апаратура, която следи досега на хирурга с коренчетата и го предпазва да не среже някое от тях. За използването й пациентът плаща 1200 лв., което поставя въпроса ползва ли се апаратурата при пациенти, които не плащат.
Източник: Сега