В ЕС се изостря спорът да се обяви ли ядрената енергия за "зелена"

Европейската комисия отложи тази седмица крайния срок за събиране на отговори от енергийни специалисти по плановете ѝ да се позволи някои ядрени и газови проекти да бъдат признати за "зелени " и да получат еврофинансиране по климатичните политики, предаде Дневник. Срокът изтичаше днес, а новият е до 21 януари.

Но позициите на държавите от ЕС за това какво трябва да бъде вписано в т.нар. таксономия на съюза за климатични инвестиции са много раздалечени. За обсъждане в бизнес средите, неправителствения сектор и банките не помага това, че то се случва точно по време на една от най-сериозните енергийни кризи в Европа. На второ място, отпуснатото за това време изглежда прекалено кратко - планът изтече в няколко европейски медии в самия край на 2021 г.

Веднага се сплотиха лагерите на одобряващите "зелено" ядрено-газово бъдеще, и то при не толкова силни технически ограничения (предимно Франция и Полша, но също и страни като България, Финландия, Унгария, Словакия и Чехия) и категоричните антиядрени противници (Германия, Австрия, Дания, Португалия и Люксембург).

След като Европейската комисия публикува предложението си, то ще се обсъжда от правителствата и Европейския парламент в следващите 4 до 6 месеца, като може да бъде спряно от евродепутатите (поне 353-ма) или от квалифицирано мнозинство държави членки (15 от 27-те, събиращи 65% от населението на съюза, като "въздържал се" се брои като глас "против").

ЕС се опитва да мобилизира милиарди евро инвестиции, за да отговори на амбициозната цел за съкращаване поне наполовина на вредните за климата емисии в средата на века. С по-детайлно описание се прави опит за привличане на частно участие, както и да се прекрати практиката фирми и власти да кръщават "зелени" договори и политики, които изобщо не са такива.

Перспективите за съгласие на първо място от Берлин абсолютно не изглеждат оптимистични в момента. Ден след като Еврокомисията удължи днешния срок, германският министър за климата Роберт Хабек представи във вторник доклад на ведомството си, според който страната изобщо не е готова да изпълни обещаното и само в следващите 8 години ще трябва да съкрати потреблението на енергия с 20-25 процента.
Поставената цел е 65% (завишена миналата година с решение на Конституционния съд) по-малко емисии от въглероден диоксид към 2030 г. спрямо 1990 г. и това е гигантска задача, каза Хабек на пресконференция. През 2010 - 2020 г. сме съкратили емисиите средно с 15 млн. тона всяка година, а за 2022 - 2030 г. ще трябва да ги съкращаваме средно с 40 млн. това годишно, допълни той.


Плановете на новото правителство са да повиши капацитета на ветрогенераторите на сушата до 5 гигавата към 2023 г. и 10 гигавата към 2027 г. (всеки гигават капацитет спестява около 1.3 млн. тона CO2 годишно по изчисления на Global Wind Energy Council). При това положение държавната помощ за соларните паркове вероятно ще трябва да се запази още 20 години, предположи Хабек.

Германия все още ще се нуждае от газ за компенсиране в дните със слаб вятър и малко слънце, докато изгражда водородна инфраструктура, но според министъра на природния газ не бива да се гледа като на дългосрочен заместител на изкопаемите горива. Хабек казва, че в документа на комисията трябва ясно да се запише, че това е преходно гориво, което трябва да бъде заменено от т.нар. зелен водород или нисковъглероден газ от 2035 г.

    Въглищата не бива да бъдат заместени с газ, иначе се връщаме на изходна позиция.

Роберт Хабек,

министър за климата