Вътре в града на мъртвите, скрит под Париж

Очарователен. Исторически. Романтичен. Очарованието на Париж остава непокътнато. Градът на светлината е блестящ фар, който посреща посетители от цял свят, желаещи да се отдадат на радост от живота.

Две поредни години Париж оглавява класацията на Euromonitor International за най-привлекателните градове в света, като печели по отношение на туризма, устойчивото развитие, икономическите резултати и здравето и безопасността.

Всичко това ще бъде показано, когато Париж ще бъде домакин на Олимпийските и Параолимпийските игри през юли и август 2024 г., 100 години след последното провеждане на игрите на френска земя.

Непреходните обекти и улиците с ненадмината красота продължават да го правят толкова привлекателен. От храброто движение по Триумфалната арка до крадещата сцени Айфелова кула, през призрачните катакомби и възраждащото се величие на Нотр Дам, Париж е място, където мечтателите и любителите на историята винаги ще се чувстват като у дома си.

В Нотр Дам се срещат миналото и настоящето на Париж. Работата по може би най-емблематичната катедрала в света започва през 1163 г., а разположението ѝ на брега на Сена я превръща в една от най-забележителните забележителности на града. Тя е свидетел на Френската революция, коронацията на Наполеон за император на Франция и на две световни войни.

Но през април 2019 г., по време на планирана реставрация, тя претърпява опустошителен пожар, който унищожава дървения таван и изпраща кулата ѝ в наоса на катедралата. Забележително е, че грандиозната фасада, органът, всички витражи и произведения на изкуството са само леко повредени и остават непокътнати.

Но през декември 2024 г. Нотр Дам отново ще отвори врати, като работата, която според много прогнози ще отнеме 20 години, ще приключи само за пет. Две хиляди скулптори, каменоделци, дърводелци и художници бяха привлечени, като благодарение на техния опит реставрацията остави катедралата да изглежда почти по същия начин, както преди пожара.

Филип Жост поема ръководството на реставрацията през 2023 г. и казва, че дървеният таван е представлявал най-голямото предизвикателство.

"Дъбовата конструкция, известна като "La Floret", изгоря до основи. Сега тя е възстановена. Издирвахме хиляди дъбови дървета в горите на Франция", казва той.

Йост добавя, че не е имало нищо, което екипът да не може да възстанови.

"Не можеш да разпознаеш какво е възстановено, защото е същият камък и вид работа. Това е уважението, което дължим на паметника".    

 "Мисля, че сме на 85% или 90%", казва той, когато го питат колко близо са той и екипът му до завършване на проекта.

Работата тук е напълно невероятна, свидетелство за това, че такова майсторство все още съществува през 21-ви век.

Голите колони на катедралата се издигат до тавана; стените, лишени от вековен прах и мръсотия, изглеждат съвсем нови.

Цената на пожара не е само финансова. Внимателното почистване и реставрация - гарантиращи здравето на сградата може би за векове напред - са откраднали част от мистичния мрак и очарование, които посетителите ще запомнят, но това е малка цена за връщането на такава важна сграда от ръба на пропастта. 

Смъртоносно отклонение 

 Миналото на Париж обаче не се вижда само на нивото на улицата. Влезте в една невзрачна сграда в квартал Монпарнас, слезте по стълбите под земята и ще откриете съвсем реално напомняне за хората, които някога са наричали този град свой дом: Парижките катакомби.

Шест милиона души са погребани тук, като се смята, че това е един от най-големите масови гробове в света.

"Това са всички хора, които са живели в Париж през последните 10 века", казва нашият гид, докато минаваме покрай редици от черепи и кости, грижливо подредени в стените на тези някогашни варовикови кариери. 

 В края на XVIII в. Париж се сблъсква с мрачна реалност: препълнените гробища представляват сериозна заплаха за здравето на жителите му. Решението било да се вземат телата от тези бивши места за покой и да се преместят в специална костница, разположена в обширните подземни варовикови кариери на града.

Самите катакомби заемат само малка част от 300-те километра кариери, които образуват сложна мрежа под улиците на Париж. Те са толкова обширни, че се твърди, че в тях живеят цели общности, а буквално подземните рейвове са крайъгълен камък на алтернативната парти сцена в града.

Самият брой на човешките останки тук не може да не предизвика дълбоко съзерцание.

"Цялата тази театралност е ефикасна, защото всеки, който прави обиколката, в някакъв момент се замисля за собствената си смърт", казва нашият гид. "Мисля си: "Да, и аз един ден!" 

 Макар че мъртвите са донякъде болезнено разсейване, на булевард Клиши има нещо много по-живописно, на място, което предлага забавление от 1889 г. насам. Мулен Руж.

Родното място на танца "кан-кан" е пионер в нова форма на кабаре, когато отваря врати в края на XIX век, поставяйки началото на мания, която продължава вече почти 100 години. Той е и нарицателно за периода на Бел епок, когато просперитетът и прогресът сочат към един по-добър свят.

Днес той остава все така емблематичен (с изключение на случайните нещастия), а танцьорите му са облечени в зашеметяващи костюми, които правят движенията им още по-впечатляващи.

"Когато започнеш да ги носиш за първи път, не бих казала, че е лесно, но вече шест години танцувам тук, така че се чувствам като част от мен", казва Жасмин, една от танцьорките, която облича тези невероятни костюми два пъти на вечер, всяка вечер.

 Всяка от тях е ръчно изработена и съобразена с танцьорите, като всяка година за тези творения се използват повече от три километра от най-добрите щраусови пера. Те са старателно изработени от Максим Лерой и неговия екип в Maison Fevrier - престижно ателие за пера, което е в играта от близо век. Те трябва да постигнат труден баланс, да бъдат тежки, без да натежават на танцьорите, когато излизат на сцената и изпълняват прочутите си удари.

"Всичко зависи от начина, по който завършваш", казва Жасмин, когато разкрива как се прави правилно кан-кан, като обяснява, че трябва да се стои изправено и да се цели класически ритник с прав крак. Това не е толкова лесно, колкото звучи, а още по-трудно е да се направи. Може би затова "Мулен Руж" продължава да съществува и до днес.   

 Източник: CNN