Вежди потурчва Националния етнографски музей
„Националната художествена галерия отива в българския Лувър, тука в Двореца ще правим музей на царете – Фердинанд, Борис и останалите”, с тези мили думи министър Вежди Рашидов представи поредния грандиозен и удивителен проект на културния фронт. Детайлите са много, но има един изключително важен: човекът, натоварен с тази деликатна работа пропусна да изясни какво ще се случва с Националния етнографски музей. Да, за информация на несведущите, и той се помещава в сградата на Двореца на жълтите павета в сърцето на София. Това е мястото, където се пази народната памет.
Нарочно търсено ли е обявяването на това и без друго безмислено упражнение около 140-годишнината от обесването на Левски от турците и то от човек, който по ирония на съдбата принадлежи именно на тяхното малцинство у нас?
Предизвикателство ли е това към всички нас или е поредната хранилка за приятелски строителни фирми?
Напомняме, че Дворецът беше изроден посредством нескопосан ремонт, отбелязан с фанфари миналата година. Старовремският френски паркет беше заменен с евтино подобие, а къде се крие оригиналът, безценен в буквален смисъл и избиран лично от ценител като Фердинанд? Вместо да бъде възстановена, както се прави навсякъде по света, прекрасната ретро дограма беше сменена с жалка имитация с пластмасов вид. Насред салоните, мислени в необарок, бяха натресени грозновати и също пластмасови климатици досами вековните камини от мрамор.
Пораженията, извършени върху този паметник на културата могат да се сравняват по отвратителност само с унищожаването на Ларгото в центъра на София, чийто предишен замисъл беше оценен от най-великия жив архитект Жан Нувел буквално като „единственото място с дизайн в този град”.
И накрая, музей на Царете, какъвто си представя републиканския министър Вежди вече има. За негово сведение, Симеон Сакскобурготски излъска семейната си резиденция „Врана”, където е изложил някои уникални експонати от своята родова памет.
Такива ми ти работи.