Виновниците за световната криза

Уолстрийт/ банкери

Аби Коен, главен стратег на „Голдмън Сакс”
„Вечният бик”: Тя бе определена за най-влиятелната жена в Америка и света. Но с приближаването на кризата съвсем ясно се открои ролята на Пи Ара. Тя не успя да проумее опасността от краха в цените на акциите и до последно остава вярна на своите винаги „оптимистични прогнози”. И съвсем естествено трябваше да напусне.
Катлийн Корбет, бивш президент на „Стандарт енд Пуурс” (Standard & Poor's)
Агенциите за кредитен рейтинг бяха остро критикувани за неспособността си да предвидят и да предупредят за рисковете от гарантираните с ипотеки хценни книжа. Катлийн Корбет ръководеше най-голямата рейтингова агенция Standard & Poor's и бе принудена да напусне заради критичните забележки към работата й от всякъде. Тя стана причина рейтиговите агенции да бъдат наречени „мажоретки на финансовата система”, след като Standard & Poor's бе присъждала AAA рейтинг (много надежден) на ценни книжа, които никога не са го заслужавали – като т.н. структурирани облигационни емисии (collateralised debt obligations – CDO), тоест рискови неипотечно гарантирани дългови облигации, гарантирани със съвкупност от дългови, заемни и други финанови активи. Тъкмо тези облигации след това станаха детонатор за верижната реакция на кризата.
Корбет продължава да твърди, че напускането й е планирано отдавна и няма нищо общо с ипотечната криза. Но тъкмо нейната оставка стана причина главният прокурор на Ню Йорк и Комисията за ценните книжа и борсите да започнат разследване за конфликт на интереси и за проверка на слуховете, че банките са плащали тлъсти комисионни на агенциите, за да дават висок рейтинг на банките, работещи с рисковите инструменти. Това разследване попадна на десетки вътрешни имейли, които разкриват механизма на измамата и модела, по който рейтинговите агенции изневеряват на инвеститорското доверие. „Да се надяваме, че ще сме достатъчно богати и пенсионирани, когато тази къща от картон рухне” – писа един вестник, цитирайки анонимен служител в Standard & Poor's. Друг е още по-красноречив: „Дори да са структурирани от крави, ние пак им даваме рейтинг”.

"Ханк" Грийнбърг, застрахователна компания AIG

83-годишният вече Морис „Ханк” Грийнбърг е бивш основател и президент на AIG. Той превръща компанията в световен лидер в застраховането. AIG развива мащабен бизнес с т.н. credit default swaps - CDS (договор за прехвърляне кредитния риск на даден инструмент от една страна върху друга). След като кредитният рейтинг на компаниеята бле понижен, тя се изправи пред ликвидна криза и се нуждаеше от $85 млрд., за да се спаси от фалит. След това AIG поиска още пари от правителството и Фед. Въпреки критичното състояние на фирмата нейните шефове предизвикаха гняв, след като стана известно, че продължават да водят предишния си разточителен начин на живот – пътуване до голф и спа център в Калрифорния за $444 000 или ловни уикенди в Шотландия за $86 000. „Да сте чували нещо по-възмутително” – каза конкресменът Илайджа Къмингс от Мериленд. „Тези продължават да ходят на педикюр, лифтинг и спа процедури, докато обикновените американци им плащат сметките”.

Анди Хорнби, бивш бос на HBOS

Той винаги се е ползвал с репутацията на уважаван, умен и перспективен финансист и банкер, един от 800-те най-перспективни възпитаници на Харвард.
Но тъкмо неговата стратегия бе в основата на решението на Бенк оф Скотланд да се слее с Халифакс, след коетоHBOS изпадна в немилост. Кой би могъл да си помисли, че някога могъщата Халифакс ще бъде доведена до това състояние и ще моли за национализация?

Дик Фулд, президент Lehman Brothers

Кредитната ипотечна криза бушуваше близо година, но тъкмо фалитът на Lehman Brothers' през септември отприщи глобалната финансова катастрофа. По-късно Фулд заяви пред Конгреса, че е бил озадачен от отказа на американското правителство да спаси банката му, след като преди това бе спасило доста по-незначителни институции като Bear Stearns. Той обвини за краха на банката и брокерите-спекуланти. Служителите на Lehman обаче насочиха пръст към Фулд.
Той самият е бивш трейдър на облигации, станал известен с прякора си „Горилата”. Фулд е в Lehman от десетилетия и той винаги успяваше да извежда банката в спокойни води през всички досегашни бури.Но точно в най-критичния момент той не успя да направи нищо, след като не успя да продаде дялове от банката на Korea Development Bank. Въпреки това Фулд продължи да насърчава служителите си да инвестират мвасирано в недвижими имоти. Обръщайки се за помощ към Конгреса, оттам получи лърз отказ, на който Фулд реагира „Не е честно”. Но от кКапиталия веднага контрираха: „А честно ли е да получаваш $500 млн. за последните 8 години?” Фулд обаче не се остави в калта и отвърна „Не са 500, само 300 са”.

Ралф Чофи и Матю Танин, Bear Stearns

Чофи и Танин съвсем наскоро бяха първите банкери от Bear Stearns, изправени пред съда за финансови измами и да отговарят за фалита на два хедж-фонда – искрата, която разпали финансовата криза. Те се обвиняват, че методично са лъгали инвеститорите за обема финансови средства, който превръщат в рискови ипотечни кредити, като в същото време тихомълком са изтеглили своите капитали от банката.

Луис Раниери
„Кръстикът” на ипотечното финансиране, за първи път въвежда ипотечните облигаци в средата на 80-те години. Той е запечатал за поколенията своя опит в полу-автобиографичната си книга „Покерът на лъжеца” (Liar's Poker). Негова е крилатата фраза „ипотеките са математика”. През 2004 г. Business Week нареди Луис Раниери до Бил Гейтс и Стив Джобс като един от най-големите новатори в бизнеса за последните 75 години.
В интерес на истината, Раниери бе един от първите, който още през 2006 г. предупреди за опасността от спукване на балона на ипотечните кредити. Въпреки огромния си опит и финансов талант, той не успя да спаси тексаската си банка
Franklin Bank Corp, която фалира през номеври м.г.

Джоузеф Касано, директор „Финансови продукти” на AIG

Касано ръководеше екипа на AIG, който продаваше CDS в Лондон и който на практика постави най-голямата застрахователна компания на прага на фалита. След което американсккоко правителство трябваше да се намесва с финансови инжекиции.Касано си беше изгградил много стройна схема за печалби, като прибавяше към состоянието си по 30 цента от всеки долар, който гененираха финансовите продукти на компанията. И така успя да натрупа лично богатство от около $500 млн. Той беше незабавно уволнен, след като неговият отдел отчете $11 млрд. загуби. Малко след това обаче се върна като „конкултант” с месечна заплата от $1 млн. „Изглежда този човек самостоятелно постави на колене гигантът AIG” – коментира в Конкреса девократът Джон Сарбейнс.

Чък Принс, бивш прединет на Citi Bank

Юрист по образование, Принс изгради Citi като една от най-могъщите световни банки с най-разнообразно структурирани продукти – от инвестиционно банкиране до управление на активи и частно банкиране на най-богатите хора на Планетата. Когато печалбите внезапно пресъхнаха през 2007, той успокояваше акционерите, че това е само „неприятно хълцане”, което скоро ще премине. Но това не стана и Принс трябваше да подаде оставка, тръгвайки си с компенсация от $140 млн.

Анджело Модзило, Countrywide Financial

Известен като „оранжевият” зарази любопитният си тен на лицето, Модзило бе президент на най-големия ипотечен кредитор в Америка, който впоследствие бе спасен от Bank of America. Банката наскоро спаси Модзило за втори път, след като се съгласи да плати компенсации в размер на милиарди долари като извънсъдебно уреждане на искове за безкнотролно раздаване на необезпечени кредити. Модзило стана известен с това, че освен за бедните американци, Countrywide Financial е разработила и т.н. "VIP-програма” чрез която е давала необезпечени и твърде изгодни кредити на влиятелни американци като председателят на Сенатската комисия за банките Кристофър Дод, бившия държавен секретар Ричард Холбрук и дори на шефовете на печално известната Fannie Mae и Freddie Mac.

Стан О’Нийл, бивш шеф на Merrill Lynch

Той стана една от първите жертви на ипотечната криза, загубвайки доверието на акционерите още през 2007 г. Преди сензацзията Обама, той стана първият афро-американец, който застава начело на една от най-големите компании от Уолстрийт. Веднага след като пое поста преди шест години , O'Нийл обеща да „излъска консервативния имидж” на инвестиционната банка. Малко преди да напусне банката отчете лоши кредити в размер на $8 млрд. Година по-късно банката бе спасена от Bank of America.

Джими Кайен, бивш шеф на Bear Stearns

Президентът на уолстрийтската фирма Bear Stearns стана известен с това, че след като банката му поиска защита от фалит, той съвсев хладнокръвно отиде да играе бридж на турнир в Детройт. Малко по-късно доверието в банката се изпари, след като два хедж-фонда фалираха. Наложи се банката да бъде спасена от JP Morgan Chase. Интересното е, че бриджьорът Кайен остана верен на себе си и изчака до последния момент, когато JP Morgan отправи офертата си към Bear Stearns, той още на следващия ден продаде акциите си в банката и прибра $60 млн. Негодуванието на служителите бе толкова голямо, че се наложи Кайен да си наема засилена охрана, за да може да напуска дома си. В този момент някои си припомниха, че всъщност Кайен никога не е бил банкер: започна бизнеса си като търговец на скрап, след което става акционер в Bear Stearns през 1969, после и брокер на банката, за да стигне до президент през 993.