ВКС ще решава: Могат ли да запорират имущество само по подаден иск

Върховният касационен съд (ВКС) ще трябва да отговори на ключов въпрос, свързан с обезпечаването на парични искове – дали необходимостта от обезпечение се предполага автоматично или съдът е длъжен във всеки конкретен случай да преценява дали съществува риск от затрудняване или невъзможност за изпълнение.

С разпореждане на председателя на ВКС е образувано Тълкувателно дело № 4/2026 г. по въпрос, свързан с обезпечителната нужда при предявени искове за парични вземания, предаде Dariknews.

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на съда трябва да даде тълкуване на разпоредбата на чл. 391, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс и да изясни дали при паричните искове обезпечителната нужда се предполага по презумпция, или е необходима индивидуална преценка за всеки конкретен случай.

Делото е образувано по искане на министъра на правосъдието. В него се посочва, че при подготовката на промени в Гражданския процесуален кодекс е установена устойчива съдебна практика, според която при искане за обезпечаване на паричен иск необходимостта от обезпечение се приема за налична, освен ако не бъдат представени доказателства, които да я опровергаят.

Според министъра този подход ограничава задължението на съда да извършва самостоятелна и конкретна преценка по всеки отделен случай. В искането се подчертава, че обезпечителните мерки могат сериозно да засегнат имуществената сфера или стопанската дейност на ответника още преди окончателното решаване на спора.

Посочва се още, че подобна практика създава риск от злоупотреба с процесуални права и може да превърне обезпечителното производство от средство за гарантиране на изпълнението в инструмент за натиск.

Като аргумент са посочени правото на Европейския съюз и практиката на Европейския съд по правата на човека. Според изложеното запорите и възбраните представляват намеса в правото на собственост и следва да отговарят на изискванията за законност, необходимост и пропорционалност.

В искането се отбелязва също, че подобни мерки могат да имат т.нар. „смразяващ ефект“, включително спрямо журналисти и лица, участващи активно в обществения живот.

Министърът предлага три възможни подхода за бъдещото тълкувателно решение. Първият е да бъде отречена презумпцията за обезпечителна нужда при паричните искове и да бъдат въведени ясни критерии за установяването ѝ. Вторият предвижда съдът да извършва преценка за пропорционалност между интересите на кредитора и длъжника. Третият вариант е презумпцията да се прилага само при определени видове парични искове и при наличие на достатъчно убедителни писмени доказателства.

Предстои Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС да се произнесе с тълкувателно решение по поставения въпрос.

Кирил Пламенов