Властта ще купува медии с народни пари, призна Кутев

Управляващото мнозинство на "Прогресивна България" обмисля обществено финансиране и за частните медии, а не само на обществените БНТ, БНР и БТА, както е в момента. "Държавата има отговорност по някакъв начин да подпомогне финансово не само обществените, но и частните медии в тяхното изпълнение на такива обществени функции (например културни и детски предавания, б. р.)", заяви в интервю за "24 часа" председателят на Комисията по културата и медиите в Народното събрание Антон Кутев.

Той каза, че си е поставил за цел да намери механизъм, по който да защити обществената функция не само на обществените, но и на частните медии. Кутев обяви, че той самият отдавна разработва "различни законодателни инициативи, които задават част от решенията". По думите му не е ясно до каква степен обществото е склонно да приеме подобни механизми за гарантиране на свободата на обществените медии и за осигуряване на подкрепа за обществената функция на частните.

Според Кутев независимостта на обществените медии може да минава през "гарантиран процент от БВП всяка година като устойчив механизъм за нарастване на средствата". "И второ – всички медии да имат обществена функция – на принципа на конкурсното начало да се разпределят пари за детски или културни предавания например, като съфинансиране. Идеята е държавата да ти дава онази част, която губиш, за да може да ти се изплащат подобни предавания, да бъдат икономически изгодни", каза Кутев.

По думите му Фонд "Радио и телевизия", чието действие се отлага с бюджета всяка година вече десетилетия, може да бъде превърнат в медиен фонд, който да гарантира устойчиво финансиране на обществените медии, но и да предвиди определени възможности за финансиране на проектен принцип на частни медии в тяхната обществена функция.

По думите му стои и въпросът защо в момента Съветът за електронни медии регулира само част от медийния пазар.

Това, че управляващите обмислят промени във финансирането на медиите, личи и от приетия Закон за държавния бюджет за 2026 г. В него е записано, че в срок до 30 септември тази година министърът на културата трябва да внесе в Министерския съвет проект на промени в Закона за радиото и телевизията. Те ще предвиждат "привеждане на частта за Фонд "Радио и телевизия" в съответствие със Закона за публичните финанси", както и "привеждане на финансирането на БНР и БНТ в съответствие с правилата за държавните помощи".

Фонд "Радио и телевизия" фигурира в закона от 2001 г., но на практика не съществува, защото действието му се отлага ежегодно със закона за бюджета. Идеята е той да се пълни от месечни такси за радио и телевизия, събирани от гражданите.

Голямата опасност при финансирането на частните медии с публични средства на "проектен принцип" е неизбежният субективизъм при вземането на решенията какво медийно съдържание да се финансира. Това не е проблем толкова за детските и културните предавания, за които говори Антон Кутев, а например за разследващата журналистика, която обикновено е неудобна за хората във властта.

Затова практиката в някои държави от Централна и Източна Европа, където дарителството и платеното потребление на медийни услуги все още е по-слабо развито, е финансирането на журналистиката в обществена полза (както и неправителствените граждански инициативи като цяло) да става чрез пренасочване на част от данъка върху личните доходи за конкретна регистрирана инициатива или организация.

Така например в Румъния работещите хора, които плащат данък върху дохода, имат право веднъж в годината, при подаване на данъчната декларация, да решат да пренасочат 3.5% от внесения от тях данък към неправителствена инициатива, включително за журналистика. Така разпределението на обществения ресурс не се определя от хората на власт или от елитарни комисии, а от самите граждани. Неслучайно всяка пролет гражданските организации правят активни кампании за привличане на интереса на данъкоплатците, но все още голяма част от хората не се възползват от механизма. Ако гражданинът няма доверие на никоя медия или организация, той може да избере да не прехвърли данъка си и така сумата се запазва в държавния бюджет.

Благодарение на тази схема, която съществува и в други страни като Полша, Унгария, Словакия, Молдова и др., преди няколко години румънската гражданска организация "Дари живот" успя да изгради и оборудва нова сграда на детската болница в Букурещ.

Кирил Пламенов