За всеки спечелен от конфискацията лев държавата плаща пет

За всеки лев, който е влязъл в хазната от конфискацията на незаконно придобито имущество, разходите на държавата са пет пъти повече.

Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество бе създадена през 2005 г. и в началото бе известна като Комисията Кушлев по името на председателя си Стоян Кушлев. Той се прочу със заплатата си от по 7 бона месечно (три пъти по-висока от тази на президента тогава) и роднинските назначения. "Инвестицията" се оказа не особено успешна.

Общата картина за 10 години конфискация в България е следната: Комисията е изхарчила 56 милиона лева за издръжката си. Срещу това се отчита отнето имущество за 61,7 млн. лева, изчислено по съдебни експертизи. Реално в хазната обаче не са постъпили повече от 11 милиона, сочат обобщените данни на Mediapool, получени от Комисията за конфискация, НАП, прегледа на всички налични съдебните дела и прессъобщения за 10 години назад.

Получава се, че за всеки получен лев държавата плаща пет лева.

Отнетото недвижимо и движимо имущество се оценява за близо 53 млн. лева. Големият въпрос е дали то наистина струва толкова? Категоричният отговор е: Не.

НАП е успяла да спечели точно 2,91 млн. лв. от продажба и отдаване под наем на активите. Това е 18 пъти по-малко от съдебните оценки на конфискуваното. Част от имуществото стои непродадено, защото никой няма интерес към него.

На финалната права държавата успява да придобие къщи на престъпници, които никой не иска да купи, грохнали от употреба и старост коли, кухи фирми и ненужна техника.

Примерът с конфискуваните автомобили е особено показателен. За всичките тези години НАП е успяла да продаде точно 27 конфискувани коли за 82 000 лева. Това е резултат от конфискацията на близо хиляда автомобила, които са оценени за над 5 милиона.

Същото, но далеч по-бързо, се случва с фирмите след запора. Когато държавата придобие контрол върху дружествените дялове, обикновено се оказва, че компаниите отдавна не развиват дейност.