Защо бг посолството в Париж не се използва за реклама на България, както всички останали
Българското посолство в Париж е на прекрасно за реклама място в Париж, през което през последните 3 седмици минават стотици хиляди души на ден, но и извън олимпиадата са наистина многобройни. Мостът Алма, при който загина принцеса Даяна е точно до православния хлам Св. Троица и Айфеловата кула. Виж снимки тук!
По време на олимпийските игри беше епицентър, тъй като само покрай него се достигаше до съоръженията за плажен волейбол - огромен нарочно направен стадион, също както и до сглобената за състезанията по джудо и борба специална зала на Марсово поле.
Вместо да си направи реклама като дестинация или пък поне за олимпиадата, България изпусна шанса. Има цяла фасада на консулството, работещо по 3 часа на ден, но не я използва. Вместо това, е дало местенца за малки бордчета на страничните си огради на 4 общини. От малко по-оживената, но несравнима с потока откъм моста Алма са избрани странно защо тъкмо Созопол и Несебър, а не примерно далеч по-актуалните Царево и пРиморско. Като вместо националния туристически сайт, под изображенията се рекламират местни. На Созопол даже е на частна фондация, което си е скандал.
От още по-глухата страна, още по-незанайно защо пък са намерили място импровизирани бордове на Русе и Копривщица.
"Если человек идиот, то это надолго", гласи крилата фраза на Папанов от класическата комедия Диамантената ръка, откъдето е и лафът: "Ти мене уважаваш ли ме" между пиещи.
Какъв е смисълът от безцелно използване на площи, когато може да има ефективно?
Отговор няма, както и на други интересни питания:
Например по чие решение прекрасната фасада на българското посолство е обсипана с външни климатици - истинско престъпление към архитектурния паметник, към елементарната култура, към здравия смисъл.
Очаквайте продължение, защото става въпрос за милиони наши пари, които губим заради безхаберници!
Другите държави се възползват чудесно от възможността да се рекламират. Сгушена на глуха уличка в махалата на нашето посолство, мисията на Румъния е направила, каквото е могла да се промотира. Да не говорим за Казахстан с прекрасната си сграда на кръговото на Триумфалната арка и ъгъла с един от "лъчите" на Звездата булеварди, тръгващи оттам.
Украйна пък изненадва на Фобур Сен Оноре до Елисейския дворец, като е опнала борд на Великобратания върху фасадата на посолството си. От което вероятно печели доста добре, макар публиката там да е в десетки пъти по-малобройна, отколкото потокът, минаващ покрай нашата мисия на Алма и крайбрежната на Сена. Примерите са безброй.
Борис Ангелов