Защо Габриел още не е еврокомисар?

38 дни след определянето на Мария Габриел за български кандидат за еврокомисар на мястото, де факто освободено още през октомври, а де юре – през декември от Кристалина Георгиева, тя все още не е стигнала до препитване в Европарламента, без което не може да заеме поста. И никой не казва защо?!

Още на 10 май, когато правителството я определи за нашата номинация, и от кабинета, и от Брюксел се говореше за голяма спешност. На 16 май Мария Габриел ( по баща Неделчева от село Хаджидимово, Гоцеделчевско) беше изслушана и от председателя на Европейската комисия Жан Клод Юнкер.

Тогава беше даден двуседмичен срок, в който да се проведе препитването в парламента на ЕС – т.е. до 30 май. Щом и това не стана, датата беше отместена за 12-15 юни. Този краен срок също изтече. Анкета на 19 минути сред евродепутати показа, че обичайният период от кандидатиране до финализиране на процедурата е месец.

Това е голяма изненада, тъй като съпругът на Мария, чието фамилно име тя носи, е сътрудник на председателя на Европарламента Таяни. Тази семейственост досега само помагаше за издигането на нашето момиче още от времето, когато г-н Габриел обгрижваше шефа на ЕНП Жозеф Доул.

Странно е по каква причина в момента наблюдаваме неприятното отлагане. Възможно ли е скандалът, който избухна около името на Мария Габриел с неправомерно вземане на апартамент от фонда на общинско дружество срещу нищожен наем при бюджет от 4300 евро за подобни цели за сметка на Европарламента да отлага изслушването?

Възможно е, особено на фона на течащото срещу нейната колега от Франция Марин Льо Пен разследване за неправомерно разходване на средства от бюджета й на евродепутат, макар и по друга линия.

Казусът е неприятен за нас, тъй като с зиключение на Меглена Кунева, останалите ни опити да наложим еврокомисар до момента се превръщат в скандал. Първо външният министър в Борисов 1 Румяна Желева се препъна в изслушването като показа отчайващо непознаване не просто на международната политика, но дори на елементарната география. След това напъните на Кристалина Георгиева да стане шеф на ООН от трамплина на бг еврокомисар доведоха до провала й на препитването в Ню Йорк, руинираха доверието в кабинета Борисов 2 в навечерието на президентските избори, а накрая принудиха Германия да поиска и да получи ресора й Финанси и администрация в ЕК. За публиката цялата работа бе изиграна като „преминаване на друга работа”, както при соца наричаха понижението и изхвърлянето от върхушката на големците. Цял свят обаче разбра, че Меркел свали доверието си от българския еврокомисар, отстрани го от заместник-председателския пост в правителството на Европа и го натири, за да сложи в неговото кресло свой човек.

Трето изпълнение на драма с комисар ще унищожи до край авторитета на страната ни в ЕС, особено след ненужните „комплименти”, отправени от премиера на Турция, че я представляваме в Съюза, на който пък комшийският лидер в същото изречение яко се накара при посещението на Борисов в Анкара във вторник.