Защо не успя мисията на Бойко Борисов в Анкара?
През последните дни напрежението в отношенията между ЕС и Турция се увеличава. На пръв поглед това се дължи на насочената вълна мигранти към турско-гръцката граница, но както в повечето случаи, причините са много по-дълбоки.
Ивайло Калфин е два пъти вицепремиер, министър на външните работи, на труда и социалната политика и бивш член на Европейския парламент. Той е председател на борда на директорите на EURACTIV България.
Инициативата на българския премиер Бойко Борисов да отиде при турския президент беше логична. Целта бе откриване на път за диалог между Турция и ЕС чрез една от страните-членки, която има добри отношения с Турция. Борисов отиде като представител на ЕС и това беше подчертано от разговорите с европейски лидери, които предшестваха неговото посещение в Анкара. Дотук всичко беше логично.
Без ясно послание
Проблемът беше, че Борисов отиде в Анкара без ясно послание или в най-добрия случай – с грешното послание. Той предложи среща между турския президент и европейските лидери, спомена за още 1 милиард евро, които ЕС евентуално би осигурил за бежанците и представи безкрайната си добронамереност към турския си съсед.
Нито едно от тези послания не впечатли Ердоган. От своя страна турският президент ясно показа, че темата която го интересува е Сирия и няма намерение да ограничава натиска си, докато не получи резултат по нея. На добронамереността на Борисов той отговори с взаимност, като обеща маски и тестове за коронавирус за България.
Всъщност лидерската среща пропадна, защото все още няма условия тя да завърши с някакъв успех по основния проблем – Сирия. Страните в конфликта са на много различни позиции.
Затова, през следващите дни можем да очакваме повишаване на контролирания мигрантски натиск, докато дипломатите търсят път за съгласие. Турция иска подкрепа за операцията си в Северна Сирия и по-специално в Идлиб. Както знаем, Ердоган настоява да му се позволи контрола върху част от сирийската територия, където той да връща сирийските бежанци. Там той се сблъсква с интересите на сирийското правителство и Русия, която го подкрепя.
Всъщност ролята на Русия в този конфликт е значителна, защото тя първоначално постигна съгласие с Турция, но очевидно са оставени творени вратички. Вероятно е Русия да претендира да контролира турския контрол върху част от сирийската територия. От друга страна САЩ се отдръпнаха от конфликта в Сирия, но Ердоган опитва да ги върне обратно чрез НАТО. Сложният баланс на Ердоган между САЩ и Русия е много рисков, но той се опитва да извлече максималното от него.