Защо нервничат Булгартрансгаз и Булгаргаз, въпреки снизходителността на служебното правителство?

Ситуацията се усложни рязко и във връзка с неприключващата сметка на Балкански-Турски поток. Булгартрансгаз и екипът на Борисов минаха в нелегалност по темата с пътната карта, която изчезна, защото съдържаше пряки доказателства за лъжите относно Балкански поток, като „наш“, като „транзитен“, нямаш „нищо общо с Турски поток“. ДАНС може да влезе и ва извземе „пътната карта“ от Булгартрансгаз, но странно защо не го прави. Руските проекти за свещенна крава за служебното правителство, но разследват единствения несвързан с Газпром проект – интерконекторът с Гърция. От гардероба на свързаната с Русия корупция изскачат и нови скелети, защото плащанията към руските и беларуските фирми в една значителна част са обезпечени от Газпромовски структури, които овладяха и главния изпълнител – Консорциума Аркад. Тези плащания трябваше да се появяват в крайната сметка на проекта, съответно да бъдат оформени като дълг на БТГ и погасявани. Тъй като проектът беше „стратегически“ и „мы за ценой не постоем“ /цената няма значение/, се създаде блестяща среда за корупция „в особено големи размери“ и за скрито нарастване на цената, съответно на дълга по проекта.

Неотдавна картината на „съзаклятието Турски-Балкански поток“ се допълни от съобщение, че в предстоящия търг на 5 юли Булгартрансгаз предлага на клиентите си по договорите за пренос по Балкански поток, разбирай Газпром и дъщерната му структура МЕТ, да платят предварително срещу отстъпки в цената на тарифните услуги. Това издава сериозен проблем с краткосрочната ликвидност на българския оператор на преносната система, съответно проблем в способността на компанията да взема кредити срещу бъдещи приходи, а на шапката БЕХ да помага. Има и очевиден провал в разчетите за приходите от Турски поток, като се загатва за скрити дългове към Газекспорт, които тепърва ще обвързват следващи правителства и мениджмънт на оператора на газопреносната и транзитна мрежа за години напред, като ограничават възможностите за диверсификация.

Ако си спомняте ексминистър Теменужка Петкова омайваше аудиторията за ползите от Балкански поток с прогнозни приходи от 440 милиона лева през 2030 година, а в първите години по 230 милиона лева. И за да бъде сигурно че ще ахнем, друг път не видели такъв машаб, такъв замах – ни стовариха върху неукрепналия оптимизъм нова доза политически амфетамини– щели сме да вземем 9 милиарда за тридесет години експлоатация.
А реалността е проста – приходите за 2021 година са недостатъчни за да прокрия плащанията. Турски поток се забавя в България и не генерира прогнозните приходи, още повече че Газпром използва транзит през Румъния за да доставя газ в Унгария и така лишава Балкански поток от тарифни плащания.

Регулаторните одобрения за Балкански поток на национално равнище не са сигурни именно защото КЕВР е дало разрешение за „разширение и модернизация на газопреносната система“, което е в неговите пълномощия, а излиза че си е чист транзитен газопровод /което е видно от изчезналата пътна карта/ и сега няма как да одобри газопровод със сменен статут на „транзитен“, след като европейската директива изрично посочва че трансгранични транзитни газопроводи излизащи или влизащи от страни членки на ЕС се регулират от Европейската комисия. Ни напред, ни назад. Нещо и с приключването на строителството на Турски поток, работите „потънаха“ медийно, защото нито Борисов може да го открие скоро /защото вече е никой/, нито служебното или следващо правителство ще иска да открива гранд проекта на българската корупция и да се асоциира с него. Но е явна намесата на Кремъл през президентството, защото никой не желае да погледне надълбоко.

Драмата около Булгаргаз също придобива трагикомични измерения. Трагични, защото всичко се плаща от българските потребители и данъкоплатец. Комични защото проблемите са автогенни, домашни, сътворени от самите шефове на компанията.

От една страна стои управленската немощ на Булгаргаз да се възползва от двата договора за доставки на газ – руски и азерски, и да развие продажби в региона. Още по-абсурдни от бизнес гледна точка са терзанията при полошение че имат договор за 1 милиарда кубически метра 20 процента по-евтин газ, а вземат за първите девет месеца на годината само 225 милиона кубическа метра. Разликата между цената на азерския газ и спот пазарите вече премина 200 долара за 1000 кубически метра. Пазарът е толкова жаден за природен газ за нагнетяване, че реализацията на тези количества не би бил никакъв проблем. С други думи, Булгаргаз се лишава от едни потенциални допълнителни приходи между 250 и 350 милиона лева само за 2021 година, които могат да стабилизират компанията, или да намалят цената на природния газ за българските потребители или и двете. Да напомня, че миналата година платихме на доставките на природен газ от Газпром за цяла година „само“ 400 милиона долара, а тази, както вървят нещата ще минем милиард. Бе повече от логично и патриотично да помогнем на потребителя да се съвземе от пазарния шок, но не би. Тази кохорта от корумпирани президент, премиери, министри, депутати, шефове на държавни дружества си иска своето, а Газпром не плаща от собствения си джоб, а от допълнителните ценови премии и количества, които Булгаргаз потребява.

Шефът на Булгаргаз Николай Павлов се беше закахърил че транзитът през Украйна бил несигурен и няма да можем да получим природен газ по време на седмицата на поддръжка на Турски поток в Турция в края на юни. Оказа че „несигурната“ Украйна, на която забихме нож в гърба, като платихме да се построи Турски поток с наши пари, за пореден път си свърши работата и транзитира руския газ.

Докато Газпром наказваше с високи цени цяла Европа, за я накара да кандиса на Северен поток -2, между 24 и 28 юни между 6  и 10 милиона кубически метра газ на ден по старото трасе през Украйна и Румъния. Българската „благодарност“ към Украйна бие всякакви рекорди – с новите си дискриминиращи конкурентите на Газпром входно-изходни тарифи на БТГ, които касаят ТрансБалканския газопровод и отдаването на капацитетите им на Газекспорт, на практика обезсърчаваме, дори блокираме, ползването на този маршрут за транзит от и към газосъхранилищата на Украйна.

От данни на унгарската платформа RBP става ясно, че за периода юли – септември, тоест до края на газовата година, Газпром не е ангажирал никакви допълнителни преносни капацитети през Украйна от предоставените 70 милиона кубически метра на ден, което предпоставя нови ценови рекорди на европейските пазари. Тоест ставаме съучастници в този процес, който накрая ни прави по-бедни.

Казано с други думи – Кремъл опря дулото на газовия си пистолет в челото на европейските потребители и опроверга за пореден път канцлера Меркел, че Газпром бил надежден партньор. Не случайно спот цената на борсите, които участват в ценовата формула на Газпром, отбеляза 13 годишен рекорд като  премина 35 евро/МВтч /440 долара за хиляда кубически метра/. Търсенете е огромно, а възстановяването на добива на шистов газ в САЩ върви бавно. При тези нива природният газ през зимата и следваща година ще бие всички рекорди по цена, което пък прави на пух и прах прехода от въглища към природен газ.

В дългосрочен план тези действия на Газпром ще провокират ответни мерки и ускорят диверсификацията на доставките, но в краткосрочен европейските потребители ще трябва да платят с цената на комбинация от ценови шокове – на суровини, на емисии, на метали, на зелен преход.

В този процес България и българските потребители ще бъдат двойно губещи.

Източник: altanalyses.org, Илиян Василев