Защо няма да влезем в Банковия съюз и чакалнята на еврото в петък?

Според официалните документи на българското правителство нашата страна в петък или най-късно в понеделник, 1 юли, трябваше да е влязла в Европейския банков съюз и в т.нар. чакалня на Еврозоната, а прекият отговорник е финансовият министър. 19 минути не можа да получи информация има ли изобщо реална дата за това нито от Министерския съвет, нито от БНБ. Направи ни впечатление, че в правителството тази тема не е актуална.
От централната банка напомниха, че това е политически въпрос и се администрира от правителството в лицето на финансовия министър. Припомняме, че на 22 август 2018 г. правителството Борисов 3 одобри План за действие, включващ конкретни мерки за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз до юни 2019 година. Месец юни изтича работно вдругиден – в петък, а календарно – в неделя.
Като направим преглед на мерките, които са предвидени в плана, веднага правят впечатление неизпълнените. Финансови са.
2 от тях бяха „засилване на рамката на надзора в банковия сектор”, както и засилване на борбата срещу прането на пари. Не медии, а службите на САЩ, Германия, Австрия – последните две са част от 19-те в Еврозоната, извадиха наяве прикривани от българските институции случаи на международно пране на пари, за което подозират, а извадиха и документи, че става в една и съща българска банка, та се прочухме и в световните медии.
Същата банка, от своя страна, е една от 6-те, включени в стрестестовете, които провежда този път не БНБ, а Европейската централна банка. На вътрешните стрестестове преди 3 години същата банка беше единствената, която не покри критериите, а след това се забави и с изпълнението на допълнителните препоръки на БНБ.
Това няма как да е убягнало на Европейската централна банка, където със сигурност са запознати дори само с кореспонденцията по тази тема между 19 минути и БНБ, от чиито плахи коментари през годините се разбира всичко .
Още една неизпълнена мярка е засилване на надзора върху небанковия финансов сектор. Властта наложи ново ръководство на КФН, което е далеч от професионалните стандарти, като някои от ръководителите са с най-меко казано със спорна репутация. Не е забравен и случаят от миналото лято, когато за да не признае проблема на много голям, след един вече фалирал застраховател, и да не му отнеме лиценза, КФН се освободи от ресорния си заместник в сектора. Това със сигурност прави неприятно впечатление, тъй като от опита си в Румъния, ЕС знае всичко по темата, каквото и замазване да правим.
Не са изпълнени мерките нито по законодателството, свързано с несъстоятелността, нито финансовите с бързите кредити, където задлъжнялостта на гражданите лавинообразно нараства, както оповести преди дни националният омбудсман Мая Манолова.
Няма и „модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия”, които дават