Защо си тръгна шефката на Инфекциозното в карловската болница след 36 години?
В момента, в който вече изнемогвахме и имахме най-голяма нужда от помощ, управителят издаде заповед за разкриване на нови легла (41+6 интензивни) и преместването на всички болни от дотогава отделеното Инфекциозно отделение в централната сграда на болницата.
За мен, като лекар и специалист по инфекциозни болести, това беше грешно и опасно за болните решение и изразих ясно и категорично мнението си. Въпреки това заповедта се задейства.
В средата на ноември се разболях и се оказах с положителен PCR тест. След нелеко боледуване вкъщи, се върнах и бях посрещната с грозни думи и омаловажаване на работата ми, заклеймяване на личния ми подход към всеки болен. Оказа се, че бюрокрацията е по-важна от човека и внимателното следене на всеки пациент е работа „без план“.
Тоталната липса на човечност се прояви в подмятането, че аз и колегата ми доброволец сме планирали разболяването си!
И така, Инфекциозно отделение – Карлово вече е празно. Необитаемо и заключено от 12.11.20. Сестрите напуснаха, екипът ми, граден дълги години, се разпадна. Не заради епидемията. Заради отношението. Липсата на уважение и зачитане. Неглежирането на цялостната дейност на отделението и неуважение към труда ни.
И ако човечността на едно общество се познава по отношението му към най-слабите и неоправданите, то е показателно, че в последните години допълнителните дни платен годишен отпуск на санитарките бяха напълно отнети, въпреки тежкия им и неблагодарен труд, въпреки рапортите ми. Тези честни и работливи жени бяха ощетени и при единственото раздаване на допълнителни стимули за работа с ковид-болни през ноември, когато не получиха нито лев от управата на болницата. Това противоречи на разбиранията и принципите ми, и не мога да го подкрепям по никакъв начин.
Тръгвам си от нашата болница с огорчение, но и с чиста съвест. Каквото ми беше по силите – направих го. Не отказах помощ на никой нуждаещ се. Уважавах труда на колегите и на подчинените си. Отстоявах достойнството на екипа си.
Благодарна съм на чудесните хора, с които работих през всичките тези години. Благодарна съм на пациентите, които с доверие се лекуваха при нас. Благодарна съм на доброволците, без които нямаше да се справим, и на дарителите, които ни подкрепиха.
Ще продължа да съм полезна на хората на друго място и по друг начин – такъв, който отговаря на вярата ми в доброто, справедливостта и ценността на всеки човек.