Защо всички са оправдани по убийството на Луканов и свързано ли е със смъртта на Илия Павлов?

несъществуващ.
Двамата украинци са обвинени за атентата. Не е ясно кой и защо им е поръчал убийството. Няма оръжие на престъплението. Няма нито едно друго пряко доказателство, особено пък срещу тях.
Има само труп. Който – за срам на българската журналистика – е публикуван гол от нощното издание на Труд – вестника със звезда днешната морална стожерка Валерия Велева, след нейното върхово в кариерата й интервю за прането на гащичките на съпругата на Ахмед Доган, който после определи питащата го като „Мадам В.”
И така:
На 2 октомври 1996 г. около 9:15 – 9:20 ч. Андрей Луканов излиза от дома си на ул. Латинка в най-престижния столичен квартал Изток, силно охраняван поради наличието на много посолства в непосредствена близост, и се отправя към служебния автомобил Пежо, даден му от Топенерджи и паркиран на около 15 метра от входа на малката кооперация, където съседстват с тогавашния шеф на Писателския съюз и негов близък приятел Николай Хайтов. В колата го чака шофьор. Луканов влиза в автомобила, но се сеща, че е забравил нещо. Излиза от колата, приближава се до домофона и се опитва да се свърже със съпругата си. През това време убиецът стреля 4 пъти, от разстояние 1,5 – 2,5 метра с пистолет Макаров“. Куршум попада в областта на дясното му слепоочие, а други 3 – в гърба. Експремиерът пада на земята, а убиецът изчезва.
В деня на покушението на същото място са открити и захвърлени дрехи на предполагаемия убиец, с които се е маскирал като скитник. Пистолетът, с който се смята, че е било извършено убийството, е намерен едва 40 дни по-късно зад радиатор на площадката между етажите в жилищен блок на съседната улица Димчо Дебелянов. И се оказва, че според самия „топследовател” Ботев, няма нищо общо с убийството.
Свидетели посочват, че престъплението е извършено от човек, облечен като скитник. Тази мистична фигура после ще присъства в почти всички неразкрити убийства, палежи, взривове у нас през следващите години. Появява се за първи път именно с атентата срещу Луканов.
Според Ботьо Ботев било „смехотворно”, че наред с изтезанията, на които са подложени отвлечените украинци, друга причина за оправдаването им са показания пред съда, според които ръстовете на чуждите граждани не съвпадат с видения от свидетелите клошар – убиец.
Всъщност това е съвсем сериозно и показва, че освен липса на доказателства, дългогодишното следствие не е било способно дори да набеди за директен извършител на престъплението някой, който поне малко да съвпада с параметрите на реалния убиец. А свидетелските показания при първоначалните разпити са същите, както пред съда.
Ето защо никога няма да разберем истината за покушението срещу двукратния български премиер Андрей Луканов. Както никога няма да разберем, не защото е било невъзможно да бъдат разкрити, а защото поради неподготвеност или мотивиране, нямаме нормално водени следствия по никое от знаковите престъпления на прехода – убийствата и на Илия Павлов и на неговия най-близък приятел Фатик, на босовете на ВИС 1 и ВИС 2 – братя Илиеви, и на половината шефове на СИК – Стоил и Руснака, на Поли Пантев, дори за де факто убийството на все още вегетиращия Манол Велев, съпруг на Весела Лечева. Не, че не могат, не са искали да намерят истината следствието и прокуратурата по тези казуси, обозначили за света България по правилото: „някои страни си имат мафия, а мафията си има собствена страна - България”.

  Илиян Костадинов