19min.bg

Здравната система на България е на ръба на колапса заради коронавирусната криза: Политико

            България се опитва да ограничи разпространението на коронавируса, тъй като рязкото увеличение на случаите остави нейната и без това напрегната система на здравеопазване претоварена, пише най-влиятелното издание във Вашингтон и Брюксел Политико.


Както навсякъде в Европа, втората вълна на вируса силно удари страната. Избягвайки най-лошото от огнището през пролетта, България бавно затяга мерките за ограничаване, тъй като случаите започват да се увеличават през есента. В същото време десетилетия необуздана корупция и непотизъм разрушиха общественото доверие в институциите и подкопаха желанието на хората да следват държавните мерки.


Сега България плаща цената, с и без това неработеща здравна система, която отслабена от години заради медицинските специалисти, напускащи страната, вече е опъната до краен предел. В момента страната има най-високата смъртност в ЕС - 25,4 на 100 000 жители в продължение на 14 дни, според данни на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) - и през последната седмица на ноември регистрира над 20 000 нови случаи.


Миналия месец двама мъже в Пловдив, вторият по големина град в страната, починаха, след като изчакаха да бъдат приети в болница след преместване от друго лечебно заведение. Видеоклипове с тях, които чакат отвън, един с бутилка с кислород до него, влязоха в заглавията. През октомври 33-годишен мъж почина в София, след като часове наред чака линейка.


„Системата е претоварена и затова се случват подобни инциденти", каза Катя Сунгарска, говорител на спешната медицинска помощ в столицата София. „[Системата] не може да реагира по начина, по който трябва." Тя казва, че в столицата трябва да има 80 аварийни екипа, които да покриват адекватно населението - всъщност има 15-17 на всяка 12-часова смяна.


Петър Марков, епидемиолог и преподавател в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, заяви, че високата смъртност показва натоварването на медицинската система, показвайки „колко добре се лекуват тежките случаи и колко добре са защитени уязвимите хора“.