Здравната система на България е на ръба на колапса заради коронавирусната криза: Политико

Степента на позитивност в страната е друг показател за това колко е смазана здравната система на България. През втората половина на ноември между 30 и 44 процента от тестовете са положителни. В Германия тази цифра беше по-малко от 10 процента; в съседна Гърция - по-малко от 12 процента.

Твърде малко и твърде късно

Въпреки нарастването на случаите, правителството изчака до миналата седмица, за да въведе значителни мерки за ограничаване - макар че не успяха да наложат заповед за престой в дома или комендантски час.

В петък здравният министър Костадин Ангелов затвори ресторанти, барове, търговски центрове и фитнес зали. Училищата и университетите преминаха към онлайн обучение, докато организираните пътувания и публични събития като семинари и конференции бяха забранени. Театрите обаче остават отворени с капацитет от 30 процента. Разрешени са и частни събирания до 15 души и малките магазини могат да продължат да приветстват клиентите.

„Нашата цел е да намалим нивото на предаване и да позволим на здравния сектор да получи малко отсрочка, за да могат те да си вършат работата по-ефективно“, каза Ангелов пред репортери в София миналата седмица.

Но здравните експерти казват, че мерките са твърде малко, твърде късно. „По-строгите мерки отдавна са закъснели“, каза Марков. „Предвид високата смъртност в България, мерките трябваше да бъдат въведени седмици по-рано.“

Ружа Смилова, преподавател по политически науки в Софийския университет, подозира, че дясноцентристкото правителство на Бойко Борисов е забавило налагането на ограничения, за да избегне политическа реакция преди парламентарните избори през март следващата година.

"Борисов се страхуваше, че въвеждането на по-строги ограничения може да навреди на шансовете му да спечели изборите през пролетта", каза тя.

През лятото страната беше парализирана от вълна от антиправителствени протести срещу поредица от политически скандали и ендемична корупция на високо ниво. Демонстрациите подтикнаха Борисов - който сам се оказа положителен за коронавирус през октомври - да направи промени в кабинета си, което включваше и вкарването на бившия директор на болница Ангелов за нов здравен министър.

Вълна от свързани с пандемията теории за дезинформация и конспирация също притъпи отговора на вируса. Около 17 процента от българите смятат, че коронавирусът не съществува, което е спад от 23 процента през лятото, според анкета, проведена през ноември. Повече от половината от анкетираните казват, че вирусът е създаден изкуствено.

Това се комбинира с изключително недоверие към правителството. Според скорошно проучване на EU Barometer, 74 процента от българите заявяват, че не се доверяват на регионалните и местните власти да предприемат правилните мерки за справяне с икономическото и социалното въздействие на кризата. Това е най-високото в блока и далеч над средното за ЕС-27 от 44 процента.

Марков каза, че хаотичното представяне на правителството и съобщаването на извънредните правила са друг фактор. „В нито един случай от март не съм виждал ясни и продължителни усилия за комуникация, за да се обясни естеството на болестта, значението на рисковете за здравето и живота на хората".