Живеем в мизерия: 1/3 от българите

1/3 от населението преценява, че живее в бедност и дори в мизерия, сочи проучване на Медиана, проведено този месец. 67% смятат, че материалното положение на пенсионерите се влошава, докато само 5% са на противоположното мнение. 40% пък виждат влошаване в системата за подпомагане на бедните и крайно нуждаещите се.

Лансираната идея, че бедността се основава преди всичко на етнически и образователен признак не намира потвърждение в данните от изследването: 65% от бедните и мизерстващите са хора със средно и висше (20%) образование, а 80% са от български етнос. 64% от бедните са хора над 50 години.

Като цяло по основните теми българите остават скептично настроени. Според 56%  през последните години положението с корупцията се влошава. За сметка на това едва 9% са оптимисти, че има подобрение. Огромната част от обществото живее с убеждението, че закони, норми, правила съществуват формално и е просто въпрос на пари и власт тяхното прилагане или пренебрегване. 30% искат държавата да се погрижи за корупцията. 37% настояват да бъдат взети мерки за развитието на икономиката,

51% считат, че образованието също се влошава срещу 15%, които твърдят, че се подобрява. 34% смятат, че едно бедно дете има минимален или никакъв шанс да получи качествено образование. 33% настояват държавата да насочи вниманието си в тази сфера. 58% заявяват, че най-важното за развитието на една страна е човешкият капитал.

49% забелязват влошаване в здравеопазването. 56% споделят, че възможността за достъп до качествени медицински грижи в системата на "безплатното" здравеопазване е минимален или дори нулев. При това според 49% държавата трябва да насочи усилията и финансовите си ресурси най-вече към здравеопазването. 1/3 от българите се чувстват лишени от реална здравна помощ и могат да разчитат само на формална такава.

48% са на мнение, че ситуацията с престъпността се влошава срещу едва 19%, които не мислят така. Сходен е и броят на скептиците по отношение на правораздавателната система - 47%.

64% от българите напълно подкрепят идеята държавата да си постави като абсолютен приоритет създаването на добър човешки капитал- добро и всеобхватно образование, достъпно здравеопазване и ликвидиране на крайната бедност.

27% пък считат, че това може да се получи от само себе си с повишаването на стандарта на живот и доходите.