Журналисти бойкотират абсурдните правила за акредитация на Асен Василев

Абсурдните правила за акредитация на журналисти за отразяване на работата на финансовото министерство доведоха до закономерен отговор – бойкот от страна на част от гилдията. В свое отворено писмо 20 журналисти отказаха да подадат документи за акредитация по новите правила, спуснати от Асен Василев. Позицията на журналистите е подкрепена и от Асоциацията на европейските журналисти.

Новите правила за акредитация на журналисти във финансовото ведомство бяха разпространени след като журналистът от "Гласове" Стефан Антонов публикува на сайта намеренията на Асен Василев БЕХ да допише 1 млрд. лв. печалба във финансовия си отчет. По-късно той не бе допуснат на пресконференция в МФ.

 МФ постави безпрецедентни условия за акредитация на журналисти, които нарушаван независимостта и организацията на работа на медиите. МФ реши да допуска до събитията си само журналисти от медии, в които има обособена финансова/икономическа рубрика, предложените журналисти отразяват редовно точно тази тематика и не работят на свободна практика. Това представлява пряка намеса в работата на медиите и ограничаване на достъпа до МФ - в много редакции няма стриктно разпределяне на ресори, организациите на рубриките е въпрос на преценка, а на пазара работят и журналисти на свободна практика.

Ограниченията са несъстоятелни и по практични причини – в медиите се дават дежурства, има извънредни пресконференции без време за предварителна организация, има заместване на отсъстващи хора и т.н., предупредиха още при публикуването на новите условия експерти. Ето и подробната позиция на журналистите, отказващи да подадат документи за акредитация в МФ:

ОТВОРЕНО ПИСМО

Уважаеми г-н Министър,

Ние, българските журналисти, подписали това писмо, отказваме да се акредитираме за достъп до Министерството на финансите, след като по Ваше решение институцията въведе непропорционални изисквания, които затрудняват и ограничат достъпа до пресконференции и брифинги.

Задължение на институциите е да осигуряват прозрачност и отчетност за дейността си. Правото на гражданите да търсят и получават информация е гарантирано от Конституцията, а Законът за достъп до обществена информация въвежда забрана за дискриминация при предоставяне на информация от обществения сектор и забрана за ограничаване на свободната конкуренция.

Един от начините за осигуряване на правото на информация за дейността на държавните институции е чрез достъпа на журналисти и медии до представителите на тези институции. Журналистите трябва да се ползват от равнопоставеност и да не са обект на дискриминация. Институциите имат право да въвеждат правила за поведение и достъп до събитията с участието на медиите, но тези правила не трябва да създават ненужни пречки, нито да оставят усещането, че реалната им цел е да ограничат достъпа на определени медии и техните представители, нито пък на журналистите на свободна практика.

Държавата има право и задължение да обмисля мерки срещу дезинформацията, но тези мерки трябва да държат сметка за баланса на различните права, за да не се превръщат в скрита цензура. Не е случайно, че журналистиката не е регулирана професия и на държавата не е вменено задължението да определя кой е журналист и кой не. Медиите са свободни да организират работата си както решат и не са задължени да имат определени журналисти, които да отразяват например ресор „Финанси“. Изискването да се доказва, че даден журналист отразява тази тема е дискриминационно. По никакъв начин не е забранено на някой да работи еднократно по дадена тема и да поиска и получи достъп до представители на дадена институция, когато и както прецени. Изискването да се предостави писмо от главен редактор също е дискриминационно спрямо журналистите на свободна практика.

Мерките, които институциите могат да вземат, трябва да са насочени към онези представители на медиите, които с поведението си нарушават правилата по време на пресконференциите, но не могат да са отговор на начина на отразяване на работата на институциите. Държавата няма право да отказва достъп до събития на медии, които са критични, а на Министерството на финансите не му е вменено задължението да се бори чрез административни рестрикции срещу онова, което преценява, че е дезинформация.

Тъй като смятаме, че въведените бюрократични изисквания от Министерството на финансите биха могли да представляват недопустим прецедент, който да влоши достъпа до информация, декларираме, че няма да подадем заявления за акредитация, докато правилата не бъдат преразгледани. Настояваме също така МФ да публикува заповедта, чрез която се въвеждат тези мерки, за да може тя да бъде оспорена в съда, ако междувременно не бъде отменена.

11 юли 2023 г.

Таня Петрова, „Сега“

Цветелина Соколова, Mediapool.bg

Цветелина Катанска, БНТ

Христо Воденов, БТА

Димитър Стоянов, Bird.bg

Генка Шикерова, журналист

Александра Маркарян, Offnews.bg

Стефан Антонов, „Гласове“

Мила Кисьова, „Сега“

Лили Границка, Mediapool.bg

Светослав Метанов, Offnews.bg

Красен Николов, Mediapool.bg

Зарина Василева, журналист

Ирина Генова, журналист

Миролюба Бенатова, журналист

Николай Марченко, „Биволъ“

Светлана (Христова) Бошов, журналист

Владимир Христовски, в. „Телеграф“

Илия Вълков, журналист

Александър Шабов, журналист

*Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ-България) се солидаризира с решението на подписалите се журналисти и напомня за позицията си по темата от 22 юни 2023 г, в която се обръща внимание, че държавните институции нямат право да ограничават произволно достъпа на журналисти до отворени пресконференции.

Източник: segabg.com