Зловещи данни за трансплантациите в България

"Умираме бавно, неусетно почти…
От сърдечно трансплантираните през 2013 г., останах жив само аз. Положението е ужасяващо тревожно и не бива да завираме главите си в пясъка, защото и това е част от процеса на донорство и трансплантациите. А този процес не е никак обнадеждаващ", споделя Георги Пеев.

Три са направленията, в които у нас се правят органни трансплантации – сърдечни, бъбречни и чернодробни. Макар и в различна степен резултатите при всички тях са по-ниски в сравнение с тези в други държави от ЕС или САЩ.

Сърце

Общо 47 трансплантации на сърце са извършени у нас от 2010 г. до тази година (всички използвани данни в материала за България са предоставени от Изпълнителна агенция Медицински надзор (ИАМН) в официален отговор на въпроси на clinica.bg). За изминалите 12 години 30 от оперираните пациенти са починали или 63.8% от всички.

Според израелската университетска болница Newark Beth Israel Medical Center (NBIMC), която е и една от десетте най-добри сърдечни центъра в страната, преживяемостта след подобна трансплантация при възрастни след една година е над 85%, а след пет години е над 69%.

Пациентите, които умират в рамките на година след операцията е само 4%.
У нас обаче данните са различни. Преди пет години в страната са извършени пет трансплантации, като в момента и петимата пациенти са мъртви, тоест преживяемостта е 0%. 100% е смъртността от 2019 г. и 2020 г. досега, когато са направени съответно две и една трансплантации. От 2018 г. и 2021 г. досега, когато е имало съответно 4 и 2 трансплантации, преживяемостта до момента е 50%.

Бъбрек

По-добри са резултатите при бъбречните трансплантации. От 2010 г. до началото на тази година у нас са направени 269 присаждания на този орган от трупен донор, като 112 от реципиентите или 41.6%, са починали. Много по-добри са резултатите при трансплантациите от жив донор. За същия период те са били 123, а починалите реципиенти са едва 21 или 17% от всички.

Според статия в NEJM петгодишната преживяемост в САЩ при бъбречна трансплантация от мъртъв донор е 72%, а от жив – 85%. В Австралия и Канада тези показатели са още по-добри – 81% и 90%, а в Европа са съответно 79% и 87%.

У нас през 2017 г. са извършени 32 бъбречни трансплантации от трупен донор, като 13 или 40% от пациентите, досега са починали. През 2018 г. трансплантациите са били 20, а смъртните случаи до момента са 18 или 90%, през 2019 г. от 23 оперирани, досега са починали 8 души или 34.7%, през 2020 г. са направени две операции и смъртността досега е 50%, а миналата година от 19 трансплантирани, шестима или 31.5%, са загинали.

Черен дроб

Тук резултатите у нас са най-добри. От 2010 г. досега има 117 трансплантации от трупен донор, като починали са 43 пациента или 36.7% от всички. Броят на операциите от жив донор за същия период са едва 21, а фаталните инциденти за изминалите дванайсет години са 8 или 38%.

Според статия в специализираното издание Мedicinenet 90% от трансплантираните живеят поне година, а 70% - поне пет години. Това е свързано и с добро качество на живот. При нас данните тук са сравними. През 2017 г. в страната е имало 12 чернодробни трансплантации, като досега са починали двама души или 16.6%.

През 2018 г. от 11 трансплантирани - живи продължават да бъдат 9, а двама са починалите или 18%. През 2019 г. от 11 оперирани досега трима са починали или 27.2%, през 2020 г. и двамата трансплантирани пациенти са живи, а през миналата година от 13 оперирани, четирима или 30% са загинали.

Причините

Можем да ги разделим на два вида – тясно специализирани за тази сфера и от по-общ характер, които засягат цялото ни здравеопазване. Сред първите са всички неуредици при донорството и трансплантациите, които рецитираме от години, но явно действия не следват. Тук са купищата организационни, финансови и чисто човешки проблеми, които водят до малкото донорски ситуации.

Те от своя страна дават възможност за малко трансплантации, а без обем, в случая няма и възможност за натрупването на опит, който да даде достатъчно качество. Абсурдно е да очакваме висока успеваемост при положение, че за годината се правят по една сърдечна и в около 20 бъбречни присаждания. Друг огромен проблем е състоянието на самите пациенти, които се трансплантират. Както не веднъж редица специалисти посочваха, не всички сред тях са годни за подобна операция заради дългото време на чакане и не достатъчно доброто проследяване.

Всички тези недостатъци обаче са в пряка зависимост от втората група причини – общите. А именно – лошото състояние на здравеопазването ни, чиято еманация в случая се явява и трансплантологията. Няма как да очакваме добри резултати от система, в която няма профилактика и извънболнична помощ, но за сметка на това има над 320 болници, за които липсват както сестри, така и лекари от всички специалности, а и тези, които са останали са прегорели от многото работа заради недостига на колеги, от годините, които са натрупали, от липсата на достойни заплати и възможност за развитие.

Докато това е така и здравеопазването е подчинено единствено и само на желанието на малцина инвеститори и политици да пълнят джобовете си, в страната ни ще има все по-висока смъртност и все по-малко шанс за достоен живот. Дали като общество, ще си позволим да променим това статукво, зависи само от нас.