Албена Данаилова е първата жена, която ще води Виенската филхармония

Албена Данаилова е първата жена, НЕ първата българка, а първата ЖЕНА въобще, която ще води Виенската филхармония. В. New York Times публикува голямо интервю с първата цигулка по повода.Данаилова става първата жена концертмайстор на Виенската филхармония през 2011 г., пише изданието.

"В една от последните вечери във Виенската държавна опера солидният и мелодичен тон на цигулката на Албена Данаилова засенчи мелодиите на героя Родолфо в характерната ария от "Бохеми" на Пучини. Между отделните номера тя небрежно разговаряше с колегите си от оркестъра, преди да наклони лъка си и да насочи ансамбъла.

Беше просто още една обичайна вечер. Когато пристига във Виена през 2008 г., тя се потапя в местните музикални традиции. Данаилова поема тази роля през 2011 г., три години след като започва като изпълнител в оркестъра на Държавната опера. (Музикантите от Филхармонията свирят пробно в продължение на три години, преди да получат възможност да станат официални членове на оркестъра).

Родената в България диригентка поддържа натоварен график, включващ камерни дейности и предстоящи концерти под ръководството на диригенти като Кирил Петренко и Херберт Бломстет. От следващата събота до понеделник тя ще излиза на сцената на Музикферайн за изпълненията на ежегодния Новогодишен концерт, който ще бъде дирижиран от Кристиан Тилеман.

В свое интервю, което бе взето в офиса на Виенската филхармония в Музикферайн г-жа Данаилова отбеляза, че неотдавнашното осъзнаване на неравнопоставеността между половете сред оркестрантите и диригентите е позволило на жените да се почувстват "по-окуражени" и "да си вярват повече".

Тя отбеляза, че засилващото се усещане за равенство е засилило и конкуренцията. "Дори повече, отколкото в миналото са важни постиженията", каза тя. "Защото когато вратите са отворени за всички, въпросът е: кой е най-добрият?"

Виенската филхармония за първи път инициира участието на жени през 1997 г. и оттогава редовно добавя жени към състава си (цигуларката Лара Кущрих и кларинетистката Андреа Гьоч са най-новите попълнения). Понастоящем 24 от 145-те членове на оркестъра са жени. От друга страна в Академията на оркестъра, която е място за обучение на млади музиканти, жените заемат осем от 13-те места.

По-голямата част от оркестрите в Европа и извън нея все още не са постигнали пълно равенство между половете. Така например проучване на 129 публично финансирани оркестъра, проведено от Германския музикален информационен център през март 2021 г. разкрива, че само 21,9% от позициите на концертмайстори в Германия се заемат от жени, а като цяло жените изпълнители заемат под 40% от местата. В Съединените щати делът е по-висок - около 47%, според доклад от тази година на Лигата на американските оркестри, който разглежда периода от 2014 до 2023 г.

"Английски кралици е имало в продължение на повече от 200 години", изтъкна г-жа Данаилова. "И те са били достатъчно авторитетни, за да ръководят с невероятен успех".

Въпреки това, казва тя, позицията ѝ не е толкова като на кралица, колкото като на капитан на футболен отбор. "Ролята ми се състои в ръководене, но и в координиране, успокояване или предизвикване, в зависимост от ситуацията", каза тя. "Като посредник между диригента и оркестъра, човек трябва да държи вратите отворени за музиката по най-добрия възможен начин."

Директорът на Виенската филхармония Даниел Фрошауер каза, че г-жа Данаилова никога не е започнала да почива на лаврите си. Той специално похвали качеството на нейния звук. "Това е основното нещо за един концертмайстор", каза той. "Всичко останало може да се научи."

Той изтъкна и способността ѝ да изразява емоции само в няколко ноти: "Нейното вибрато е много интензивно и е напълно подходящо за операта. Често кратките сола са най-трудни, защото човек разполага с много малко време, за да улови настроението."

Г-жа Данаилова започва професионалната си кариера в оркестъра на Баварската държавна опера в Мюнхен, където постъпва като втора цигулка и си проправя път до първа цигулка, а след това - и до концертмайстор. Прослушването за този ансамбъл се провежда непосредствено след като през 2001 г. тя завършва обучението си при румънския цигулар Петру Мунтеану в Хамбург и Рощок, Германия. Никога не си е представяла, че ще успее.

"Имах достатъчно конкурси зад гърба си, но не и прослушвания", казва тя. "Исках да пробвам и мислех, че ще се върна в Северна Германия".

Започва обучението си по цигулка като малка в София, България, където има силни традиции в обучението на солисти, но по-малко инфраструктура за оркестров живот. "В моята родина научих един много гъвкав, отворен начин на свирене, така че чрез него да е възможно да се интегрират различни стилове", казва г-жа Данаилова. "Но никога не съм свирила в оркестър, защото бях твърде млада, а и там няма такива традиции като в Германия или Австрия."

След като пристига във Виена през 2008 г., тя се потапя в местните музикални традиции - наред с другото, свири танцовата музика на фамилията Щраус в камерни ансамбли, подготвяйки се за новогодишния концерт. "Това е огромно предизвикателство, защото свирим тази много специфична музика само веднъж годишно", казва тя. "Имаме само три или четири репетиции. И тя трябва да бъде разбираема."

Г-жа Данаилова определи постоянното напрежение между музиката, която веднага се асоциира с Виена, и визията на гостуващия диригент. "Те идват със свои собствени идеи за това как трябва да се свири тази музика, а има, разбира се, много пиеси, които трябва да се изрепетират за малко време", каза тя. "Човек преди всичко трябва да намери правилния характер, артикулация, темпо, структура - така че всичко да се развие така, сякаш диригентът винаги е водил тази музика."

"Човек може да изследва това цял живот и никога да не го завърши", продължи тя. "Но изпълнението трябва да изглежда необмислено, спонтанно. То е комбинация от хармонични противоположности."

За г-жа Данаилова е още по-жизненоважно да се запазят традициите като свиренето на полки и валсове с нужната нотка автентичност в една дигитална епоха, в която има безброй записи, но невинаги има контрол на качеството. "Важно е да можем да осигурим един вид естествен достъп до музиката", каза тя. "Да не преиграваме нещо, но и да не го поставяме в музей. Да се намери златната среда, която е органична."

Цигуларката изтъкна, че Филхармонията е запазила характерното си звучене дори повече от други оркестри, защото работи само с гост-диригенти, а не ангажира музикален директор. "Оркестърът се учи много от самия себе си", каза тя. "По-възрастните ми колеги ми демонстрираха нещата не с говорене, а с начина, по който свирят и интерпретират."

След като е работила в оркестъра повече от десетилетие, а от 2020 г. и като професор в Университета за сценични изкуства във Виена, сега тя е в състояние да предаде тези знания на по-младите поколения. "Те трябва да отворят сърцата си, да се интересуват от историята тук, да четат книги и да оставят нещата да ги завладеят", казва тя за виенската традиция. "Това е взаимен процес. Не се работи със сила."

Г-жа Данаилова посочи човешкия глас като най-добрата метафора за свиренето на струнни инструменти - концепция, която продължава да подхранва оркестъра, докато той се движи между залата на Виенската държавна опера и сцената на Музикферайн. "Певецът има може би най-добрия инструмент в света", каза тя. "Можем да интегрираме това в нашето звучене и обратното."

И полът не е решаващият фактор. "И двата пола могат да свирят на високо ниво във всички области, които тази позиция изисква", каза тя за ролята си на концертмайстор."