19min.bg

Андрей Даниел събра елита на българските художници в галерия Си банк

Андрей Даниел събра елита на българските художници в галерия Си банк снощи, предаде БГНЕС.


Професор Андрей Даниел показва експозицията си под надслов „Нещата извън нас”, след като вече във Варна на бианалето „Август в изкуството” и в Пловдив по време на Есенния салон а изкуствата събра овациите на публиката. Цикълът на Андрей даниел се състои от седем голямо форматни картини, обединени от прозореца като повтарящ се елемент. Освен като изключително силен, впечатляващ и изненадващ живописец Андрей Даниел се доказва за пореден път и като рядко рефлектен артист. Даниел е особено съчетание на артистичност и емоционалност, зад което се крие и дълбок мислител, който винаги провокира и изненадва. Заедно с това е ироничен и към себе си и към света. Една от картините е посветена на Пикасо – вечният учител и идол на съвременните художници. А друга картина – на стар приятел, загадъчна и малко позната личност в българското изкуство пловдивския художник Атанас Згалевски, който от няколко десетилетия не е в България. Но за тези, които познават творчеството му и него самия е ясно, че той носи сложността по своему на Достоевски от младите си години дори и във външното си излъчване. Пейзажът извън прозореца е на Андрей Даниел е уж утопичен, но той е и реалната мечта или истинското преживяване. Въпрос нагледна точка или на личен опит. Това е вече прочитът на седемте „прозореца” на Андрей Даниел. Почетоха го Светлин Русев, Греди Асса, Станислав Памукчиев, Десислава Минчева и много други, все големи български художници, много галеристи, Ицко Финци, режисьорът и художник Иван Андонов, студенти, светски личности, редовният посетител и страстен любител на изобразителното изкуство – председателят на ВАС Константин Пенчев и, разбира се, много приятели. Заслужава си, където и да сме /сте/ да погледнем през прозореца и да видим света като художество, като лично усещане и…да го споделим. Андрей Даниел води към това преживяване мощно, лично и артистично. А и прозорецът е и метафора за света, за преживяното и може би зa бъдещето.