Формата ми я крепи любопитството и пластичните операции, а с Холивуд нямам общо: Джейн Фонда

Тя влиза в залата Бунюел на Двореца в Кан с леко олюляна от годините, които не крие, походка, в елегантно двуредно сако и с удобни мокасини, вместо обувки на токчета. Говори за всичко по много, пуска по някоя неприлична дума, докато се шегува, малко по мъжки. Понякога забравя въпросите, но е майсторка на отговорите. Джейн Фонда, която има 60-годишна кариера на звезда, беше антивоенна активистка, основателка на аеробиката, съпруга на гений и на милиардер, сега е лидер на феминистките и еколозите в света и мина през фестивала за два дни, за да връчи Златната палма на друга жена. Нека говори:

ЗА БЕЗКРАЙНАТА КАРИЕРА И ХОЛИВУД

Аз не съм част от Холивуд. Дори на партита не ходя, а то е понеже не ме канят. В този бизнес е много важно да се поддържат отношения, а аз това не го мога. Вижте Майкъл Дъглас, който откри фестивала и получи почетна Палма – той не ме харесва, обаче винаги се държи отлично, ще разправям после какви сме ги вършили... Много съм изненадана, че на 86 г. ме канят да снимам по два филма годишно – не мога да повярвам, че още работя. Чудя се, че се сещат да ми предлагат роли. И то сега снимах със Сали Фийлд, която ми е героиня. Идеално си изкарахме в Италия: спагети, джелато...Толкова по-добре е уредено от САЩ с безплатното здравеопазване и образование... Е, сега остава година и до половина до изборите ни за президент, така че смятам да направя пауза и да се посветя на кампанията, нищо че някои демократи мислят и действат като републиканци. А честно казано, ми се играе нещо наистина трудно. Иначе може да не приемам повече роли – много съм заета с борбата с Климатичната криза. Това си е сериозна тема. Трябва да се спрем. Трябва да арестуваме виновните за нея мъже, които причиняват на света това.

ЗА ТАЙНИТЕ НА ПЕРФЕКТНАТА ФОРМА

За да изглежда човек наистина добре, не трябва да се прави и да прилича на другиго. Аз на какво дължа вида си на тази възраст: на много пластични операции, с които не се гордея. Също, че спя по 13 часа. Толкова отделих преди срещата след пристигането си. Много ходя пеш. Ако трябва да издам голямата си тайна: крепи ме любопитството.
Всичко това го може всяка жена. Ние без друго живеем 5 години по-дълго от мъжете и ще ви кажа защо е това. Заради женското приятелство. Те седят един до друг и се конкурират. Ние седим една срещу друга, гледаме се в очите и споделяме. Не ни е страх като тях да се оплачем. Да си съчувстват, да покажат чувства, да поплачат на тях не им е в културата и това ги съсипва.

МЪЖЕТЕ: МАРВИН, РЕДФОРД, ДЕЛОН, ВАДИМ, ТЪРНЪР

Лий Марвин, с когото снимахме първата ми значима роля в Кат Балу, беше прекрасен пияница. Още в началото ми вика: „Моето момиче, взели са ни в тоя филм, щото пестят от всичко, а ние им излизаме без пари – нали имаме договори със студиото, работим по 14 часа на ден”. Не очаквахме, въпреки че с нас беше и Нат Кинг Кол, да стане филм. Обаче се оказа класика.

Бях много влюбена в Робърт Редфорд, докато снимахме 3 от 4-те си филма. А той все идваше намусен на снимки, караше ме да се чувствам виновна за лошото му настроение. Четвъртия филм го снимахме вече стари и се почувствах пораснала – не ми създаде чувство за вина.

Ален Делон е друга работа: най-красивото човешко същество на света беше той. И обичаше да се целува. Добре си изкарахме на снимките в Ница.

Пакула ме вкара в публичен дом за 1 седмица, за да се потопя в истинския живот на проститутките и да мога да изиграя една от тях. Намерих си героинята и я изиграх. Но, понеже там се пробвах да видя влязла ли съм в образ, никой мъж не ме пожела като клиент. Викам си: „Тая роля не е за мен, що не предложиха на Фей Дънауей, тя определено щеше да се справи”.

С Роже Вадим ме срещна филмът Барбарела. Заради секси сцената в Космоса се напих с водка, за да се освободя и да снимам съблечена. На другия ден имах махмурлук, а се наложи да преснимаме. Виждали сте резултата. С него като съпрузи не живеехме в разкош, обитавахме една пристройка в Маре, ама тогава то не беше каквото е днес с модни ресторанти и барове.  

КАК СТАНАХ ФЕМИНИСТКА И АКТИВИСТКА

Може би за първи път идеята за феминизма, без да съм го определяла така, дойде, когато Вадим ме острига, а прекрасната ми руса коса беше причината да се чувствам жена. Когато бях на 13, все ме питаха момче ли съм или момиче. Порасна косата и се чувствах оценена. А той я острига и така станах феминистка в главата. Та и антивоенна активистка. Напуснах него и Париж. И се посветих на кампания срещу войната във Виетнам.
Иначе, ако една жена е в неавтентичен брак, тя няма как да не стане феминистка. Напълно такава се почувствах, вече сингъл след 3 брака, когато гледах Монолози на вагината. Феминизмът слезе от главата и изпълни цялото ми същество.

КАК ИЗИГРАХ МЪЖКА РОЛЯ И ЗАЩО МАЙКЪЛ ДЪЛГАС НЕ МЕ ХАРЕСВА

В Китайски синдром сценарият беше писан за трима мъже: Майкъл Дъглас, Джак Лемън и още един, ще се сетя как се казваше. Обаче влязох аз на мястото на единия. АААА, Ричард Драйфус! Честно казано, филмът се правеше заради Майкъл, Майкъл Дъглас. Малко му отнех шоуто с моята героиня. Сега се замислям, че това е било времето, когато истинските новини започнаха да стават инфотейнмънт – информация със забавление. Играх с удоволствие, получи ми се готино.

Толкова се вдъхнових, че като започнах да правя свои проекти, давах шанс на други жени. Защо взех Доли Партън за първата й роля в киното? Карах си колата, пуснах радиото, тя пешее по него, представих си я как пише на машина в моя филм за секретарките и как ги потискат, звъннах, прие. Песента ни стана химн.

Като говорехме за Майкъл и излизането от сянката на баща му, аз реших да подаря филм на моя баща. На златното езеро. Вече беше много болен и исках да играем заедно. Като разбрала, обади се Катрин Хепбърн (Фонда я имитира по смешен начин). Направо си каза, че иска да участва и аз, естествено, я взех. Направихме филма за татко, но тя беше моят учител на снимките. За благодарност, поиска във всяко интервю да говоря за нея и ето, че го правя. А можеше да не е така. Номинираха ни и тримата: татко, нея и мен за Оскар за ролите ни във филма. Те двамата спечелиха, аз не. И тя ми каза: „Не можеш да ме стигнеш”.  

Борис Ангелов, Кан.