Кан на 90-арските звезди, а Саня Борисова НЕ е била на фестивала с филм

С ужас дочух крещене с тежък източен бг диалект да се носи и да отеква навред наоколо заради каменните подове в Двореца на фестивалите, а после покрай мен профуча тунингована жена в немодна червена рокля, неадекватна на часа и деловия стил на всички останали.

Хората бяха шашнати от това. Постепенно разпознах „брадърката” Нора Недкова, която викаше на някаква своя позната по телефона и търчеше да я вземе от някъде. Изненадах се, защото знам, че тя няма нито акредитация, нито покани, няма работа в Двореца, виси пред Мариот или Мартинез да чака звезди, които влизат и излизат оттам. Правят си компания с незнайно защо известните в соц. мрежите „Пиленца от Монако”, но те не са като Нора от Варна, или поне това е най-близкият окръжен град.

По-късно вечерта видях клип на моя позната, от който разбрах какво най-вероятно е отвело Нора Недкова и други българки в една от миниатюрните зали под тавана на Двореца, които за разлика от значимите са без имена и побират по двадесетина – тридесет души. В тях не се прожектират филми от фестивала. А се правят търговски прожекции. За каквито всеки би могъл да ги наеме. Та там се е провела прожекция на филма на Саня Борисова. Хубаво момиче от Видин, което съпругът й Ники Илиев се опита да превърне в актриса, а тя е успяла да се пробва дори за режисьор. Нещо за секса е заглавието....

Моите уважения, но да се твърди, че тя е участвала, показвала филм и т.н. на фестивала в Кан, най-меко казано е силно преувеличено (според известната шега на Марк Твен, когото писали умрял, пък той им отвръща съвсем жив).
Кой наистина беше и се показа в Кан на фестивала?
Това 77-о издание беше на звездите от 90-те години.

С първи филми се появиха Деми Мур (Субстанцията) и Кевин Костнър(Хоризонт: Американска сага). С нови дойдоха Никълъс Кейдж (Сърфистът) и Ума Търман, която пък си партнираше с Ричард Гиър (О, Канада, обявен за провал). Преди 30 години те бяха най-големите звезди в киното и в целия шоубизнес. Сега никой от тях не получи награда от журито или особено одобрение от критиката, но им се обърна подобаващо внимание с  уважение, което си е истинско признание.

С номинация за Сезар при дебюта й през 1993 г., покрай майка си Катрин Деньов, в този отбор с някаква доза правдивост можем да сложим и Киара Масторяни. И тя се появи в Кан с главна роля в конкурса във филм, посветен на баща й и с майка си в поддържаща роля – Марчело мой.

Посветен на 100-годишнината на Мастрояни.
Според международни критици и членове на Европейската филмова академия, с които говорихме, срлучаят на Киара е в стил „Природата си почива”. Филмът е приятен и от него разбираме интересни неща за истинския живот на легендите, като например трудното им комшийство в прекрасна кооперация на авеню Фош в най-скъпия парижки 16-и район с Мария Калас, чиито репетции слушали с уши, прилепени за фигуралния паркет. 

Борис Ангелов
Спецпратеник на 19’, Кан