19min.bg

Лъжите на д-р Емилова 3

Нашата полиция ни пази е МОТОТО в живота на д-р Емилова. Преди да бъде озарена от идеята за лечебния глад, тя работи в санаториума на МВР в тогавашния комплекс Дружба, днес Св. Св. Константин и Елена, край Варна. Сиреч е офицер в полицията, каквито се водят всички служители на “органите”, особено пък в онези времена.


Докато дежури, една от меверистките, отдъхващи край морето, й носи стар брой на вестник. В него е публикувана част от книгата на Лидия Ковачева, озаглавена Целебният глад.


Цели три дни титанично четене на елементарната булевардна литература трябват на д-р Емилова, за да се потопи в тайните на “лечебното гладуване”.


“От първата секунда аз повярвах, че написаното е истина и нещата стоят точно така", казва пред Капитал лекарката, която към онзи момент има 23 години стаж. Тя успява скоро след това и лично да се срещне със 78-годишната тогава проповедничка. Признава, че е използвала “връзките си в МВР” за целта.


Лидия Ковачева не е лекарка. Дори не е ясно има ли изобщо някакво образование, защото такова не й е необходимо като художничка.


Това обаче не пречи на лекарката Емилова, натрупала авторитет заради МВР-то зад гърба си, да прилага непроверените в науката методи. Очевидно, че докторката е наясно – напипала е златна жила и як бизнес за години напред. Защото в отчаяна страна като България няма по-добра търговия от тази с мъката на хората.


Не е случайно, че едно от разклоненията на МВР приютява в хотелите си спорната програма на д-р Емилова. Това е Мултигруп, закупила в зората на демокрацията Шведския хотел в Св.Св. Константин и Елена и няколко сателитни около него. Именно в най-близкия до Гранда – Лебед, настаняват “дебелариума” на Емилова.


Очевидно, че лично шефката на мултаджийската фирма Балкантурист – Недялка Сандалска, има личен интерес от завъждането на център за отслабване. Дамата, която последно нашумя, след като най-накрая бе разкрита принадлежността й към Държавна сигурност, отдавна се бори с излишните килограми.


Между другото, тя не е единственият кадър на ДС в ръководството на Мулти. Там всички са такива. А в службите, както е известно, няма бивши.


Дейността на Емилова по-късно се разпростира и в планинския хотел на групировката на убития милиардер Илия Павлов – зет на генерал от ДС. Това е Рила в Боровец, където също се прави дебелариум.


Истинският откривател на програмата за лечебно гладуване съвсем не е Лидия Ковачева, която д-р Емилова редовно споменава. Тя е взела наготово концепцията от Стойко Христов Илиев. Забравеният днес първопроходец е бил известен юрист. Бил е прокурор на Пловдив, а после и на Видин.


За разлика от Лидия Ковачева, която разпродаде труда му в книги – бестселъри, и от д-р Емилова, която го превърна в частен бизнес, откривателят никога не е използвал плода на своя ум и воля с комерсиална цел!


Ковачева е сред неговите ученички. Тя хитро се възползва от лошо за него стечение на обстоятелствата. Във времената на соца той не успява да убеди докторите в приложимостта на идеите си как гладът мое да бъде впрегнат в полза на организма. Той иска да проповядва учението си, но на това се противопоставя тогавашното светило проф. Шипковенски, разказват близки на Илиев. Предполага се, че лекарят желае да се пише съавтор на теорията. А той, за разлика от правника, знае как да се възползва от това, допълват познавалите пионира на гладуването.


Веднага след пламването на демокрацията обаче табутата падат и хитрушата Лидия Ковачева бърза да се възползва от пресметливостта си и отчаянието на своя учител.


Той е възмутен от начина, по който разбрала – недоразбрала неговата идея за лечебен глад, тя бърза да я издаде в книга, която подписва.


Ето един случай на гладуване по Емилова и Ковачева, разказан от колегите от агенция Блиц:


„Таня от Айтос е фелдшер. Била красива и интелигентна, твърдят познатите й. Един ден лудва по системата на нашумялата по онова време Лидия Ковачева за лечебния глад. Тя става настолна книга на семейството. Таня се втурва да цери гастрит и косопад. Майка й също се оплаква от разни болежки. Решават да се отърват от тях чрез отказ от храна.


Таня спира да ходи на работа. С майка й започват да живеят все по-отшелнически. Един ден нейни колежки я виждат да се разхожда рано сутринта. Отслабнала е невероятно, носи дрехите на братчето си, едва ходи.


Въпреки това тя отива в клиниката на д-р Емилова край Варна. Но вече е толкова изнемощяла, че едва крета. Превърнала се е в жив скелет. В морската столица остава 4 дни. Казва, че храната не й харесва и напуска. Накрая акостира при „гуруто” си Лидия Ковачева в София. Оплаква й се, че от всяка храна я боли стомахът. Цери се близо седмица, яде по 10 грама препечен хляб, дори пюре от картофи. Един ден заявява, че се прибира в Айтос и след 2 дни ще се върне отново. В родния си град Таня изпада в кома. Приета е в болница, където след два дни умира. При аутопсията лекарите се хващат за главата - всичките вътрешни органи на момичето са напълно атрофирали.


Подобно нещо съм виждал само във филмите за фашистките концлагери, казва лекуващият лекар Тома Томов - При глад организмът първо топи мазнините, после мускулите. Накрая започва срив на вътрешните органи, което е необтратимо”.


През цялото време Таня е в пълно съзнание. До последно вярва, че ще оцелее. С готовност сътрудничи на лекарите в усилията им да го излекуват. Хранят девойката със специални американски субстанции за недоносени бебета, по 40 г дневно, което прави една лъжичка. Вливат й разтвори и ензими, за да позакрепят организма й. Но тя е толкова слаба, че няма сили да диша...”


Това е историята на едно момиче, съсипано от “лечебния” глад и тази история, уви, далеч не е единствена!