М. Бакалова е първата ни звезда със свита: световно ниво! Но златна клетка ли е това?

Борис Ангелов

Кан - София

Русата глава на снимката и ръката, ровеща за дамската чантичка на Мария Бакалова в торбата от Луи Вюитон - марката, която я облича, са на човека, когото екипът на филма Жените също плачат нарича "агент" на нашето момиче. Той винаги е на крачка, на една ръка разстояние от нея. Не й дава да разговаря с някого без неговото одобрение. Строг е и си мисли, че е справедлив. Говори на английски език. 

Когато актрисата отиде до тоалетната след канската премиерна прожекция на бг филма с нея в главната роля, той застана до вратата. На партито вечерта пък седна на стъпалото зад нея - тя бе избрала да се разположи на стълбището на резиденцията The Villa. А - вероятно по негова воля, момичетата от екипа на филма се наредиха около нея в кръг, така че да не може да бъде снимана от никоя посока. 

Тя нарича него и няколкото души наоколо си - афромладеж и дама на средна възраст - отговорниците за тоалетите й - "публицисти". Като с това определение Мария има предвид, че отговарят за нейните комуникации. Или по-широко казано - за публичния й образ. И с тях обяснява невъзможността да говори по разни теми. Колегите от Нова телевизия разказаха, че дори на програмираното си отдавна официозно интервю за тях в Кан, пиарката - също чужденка - знам името й, но то не е от значение за разказа, им дала някакви си пет минути. Крайно недостатъчни, за да бъде свършена добра работа. Да бъде разбрана Мария. И който и да било друг...

С очите си наблюдавах живота на Мария като световна звезда в Кан, който изглежда по следния начин:

Мария няма право да говори, освен общи неща, даже на парти, на което се предполага, че всички са свободни да бъдат себе си. 

Мария май няма право да прави най-естествени на такова място неща, като например да пие от чаша с шампанско, само може да позира с нея в наздравица. 

Мария явно няма право да облече нещо различно от предполагаемото за световна звезда, както и да се вижда това на публиката. 

"Публицистите не ми позволяват", както сподели пред мен, когато исках просто така човешки да ми разкаже за връзката си с музиката и това ли е първата й любов в изкуството, защото пее фантастично и свири на флейта. Питах я, докато бяхме на тържеството за нейния филм. Интересувах се чисто приятелски и офф-дъ-рекърд - не за интервю. Говорехме, гледайки се усмихнати, доволни и уморени от приключването на дългия фестивален ден, под звуците на ретро-музиката, пускана от умелата диджейка на партито...

Впечатлението отблизо, в контекста на канския фестивал, от излъчването и поведението на нашето прекрасно момиче и неговия откровен, но много плах поглед е, че оковите на този етикет "световна звезда", който има след номинацията за Оскар и всички други годишни кинонагради, носят много стрес и напрежение. Което далеч не е за всеки. 

Свитата я прави нещо като птичка в златен кафез, за чието оставане в него отговарят "публицистите".

И се питам по този повод: 

Има ли свобода на върха на световния шоубизнес, където за първи път стъпи българка - Мария Бакалова?

Колко скъпо се плаща за този успех?

Струва ли си цената?

Бих я питал и лично, ако не бяха "публицистите". И със сигурност бих получил достоен отговор от това умно и добро момиче с поглед, изпълнен с тъга.

Това е огромен товар, хеле за човек на 25. Товар, който не е имала никоя българска звезда до момента. Не само от киното. 

Другите имат някой продуцент, някой пиар, все българи. А при Мария споменатите трима "публицисти" са само част от щаба с агенти, пресаташета и всякакви други сателити. 

Всички сме чували максимата, че "тежка е царската корона", но да се гледа това носене на короната на живо наистина е напрягащо.

Помня как Гуинет Полтроу, с 2 Оскара на старта на кариерата си, ми разказваше пак в Кан, но преди повече от 10 години колко трудно е за младите жени в Холивуд, даже и за нея, която идва от киносемейство. Не от Бургас като Мария. 

Много ми се иска Бакалова да намери своята свобода ,без да изгуби етикета на световна звезда, каквато вече е и се убедих в това с очите си в Кан. 

Стискайте й палци, също като мен!