Наследството на Л. Живкова: Прокълнат апартамент за милиони, последно Божков, и пари, дарени на нейната фондация, неизвестно чия след 1989 г.

    След мистериозната катастрофа, която претърпява, и след катастрофата на линейката, която я кара към болницата, както писахме вчера, принцесата на соца Людмила Живкова никога повече не е същата, бърза да отвори България към света и към духовността, да построи НДК, Монумента Знаме на мира – Камбаните край мястото на катастрофата на Околовръстното шосе, Галерията за чуждестранно изкуство, Класическата гимназия, Италианския лицей, да представи тракийското злато на света, да организира честването на 1300 г. България и още много неща. Да остави материално и духовно наследство.

Когато почива на 39 г. при неизяснени и досега обстоятелства около смъртта й в правителствената вила Калина в Бояна, тя оставя немалко наследство на двете си деца – Евгения и Тодор, което в огромната му част те даряват на фондацията, която тя е основала и която след 1989 г. с всичките си пари и културни ценности попада под незнайно чий точно фактически контрол.

Важно е първо да разкажем за последната половин година на Людмила. По спомените на дъщеря й Жени, тя обикаля трескаво света – от Индия до Мескико, Германия, Австрия и много други страни, за да представя тракийското злато, да подготвя честванията в чужбина на 1300 г. България, междувременно открива НДК и свършва още куп неща.

Така е до последния месец от живота си, когато баща й – държания глава Тодор Живков, я заставя заради тежкото й емоционално изтощение да почива с него в правителствена вила на Боровец.

Именно оттам тя взема колата си на 20 юли 1981 г. и се прибира спешно в София, след като се скарват, прибира се в къщата в Бояна на НСО – тогава УБО, в която живее, когато не иска да бъде в града.

Влиза във ваната в 2 часа по обед на 21 юли и е намерена безжизнена  4 часа по-късно. В акта за смъртта й, който наред с другите медицински светила, подписва собственият й вуйчо акад Атанас Малеев  е посочен „внезапно настъпил мозъчен кръвоизлив, и последвали тежки необратими разстройства на дишането и кръвообращението“.

Според спомените на нейната секретарка тя е дала, още преди да тръгне за Боровец, бели кърпички – знак за раздяла, на просветния министър Александър Фол и съпругата му – нейни близки приятели и съмишленици. Като е обяснила, че „злите сили”, не желаят повече тя да оглавява българската култура, откъдето идват и версиите за руската намеса заради нейното излизане от каноните на соца и комунистическите догми, което налага и на цяла България.

Дъщеря й Жени Живкова отрича като фантасмагории тези версии, включително и спомена на нейния заместник-министър в културата и близък приятел Любомир Левчев за побелелия на ръката й неин любим пръстен, което според него е доказателство, че е отровена.

Но понеже темата ни е за наследството на принцесата на соца у нас, след като в предишни епизоди разказахме за перипетиите около останалото от Грейс Кели и Даяна, нека да разкажем за него.

Оновната част от наследството на Людмила Живкова е от нейните хонорари. Споменахме Александър Фол - професорът по тракология е съавтор с нея на една от многобройните й книги. Издадени са 13 тома на принцесата на соца за няколкото й години във властта – главно 1975 – 81 г. На основание секретна заповед от 1971 г. на тогавашния председател на Комитета за култура и неин предшественик  Павел Матев, за речи и доклади на членовете на Политбюро и секретарите на ЦК се изплащат хонорари от 250 лв. на авторска кола (16 страници). Това е 2 пъти повече от тогавашните тарифи. За Живков обаче са плащани и по 600 лв. на кола.

Людмила Живкова също е член на Политбюро и е имала право на спецхонорар. Ако баща й взема около 50 000 лв. на книга, значи нейните хонорари вероятно са били около 20 000 лв., пресметнато по ВИП тарифата. Важна подробност е обаче, че някои от нейните книги са издавани и на други езици. На практика почти всички – на руски, част на английски, немски и др. Това би трябвало да й е донесло и допълнителни хонорари от ретиражи.

Така е трудно да се изчисли какви точно суми са се събрали от книгите на министъра на културата на България Людмила Живкова. Не е ясно и на каква стойност е присъдената й Димитровска награда – различините финансови еквиваленти на приза са от 3 000 до 16 000 лв. според степента и получателя, но няма как да се провери котировката на нейната.

Това, което със сигурност се знае, е дарението на огромната част от това наследство на нейните деца от тях на фондация „Людмила Живкова”. Не се знае само кой всъщност я контролира от 1989 г. до днес, защото не е семейството й.

Основната дейност на благотворителната институция от нейното създаване е да събира български произведения от чужбина и да изкупува наред с това световни шедьоври за попълване на българските галерии – като влязлата през последните години в Квадрат 500 НГЧИ в сградата на прекрасно възстановената от Живкова сграда на първата софийска печатница зад храм-паметника Александър Невски.

Истинска галерия е огромният апартамент, който остава владение на семейството й след нейната смърт. Неизброими са произведенията на изкуството – огромната част от тях са подаръци от гостували на Людмила Живкова и Иван Славков български и световни хора на изкуството – от Дечко Узунов и Светлин Русев до Кармело Гонсалес.

Не е ясно дали тяхната стойност не е по-висока от цената на апартамента днес и дали тази артколекция не дава началото и не запалва по събирането на духовни ценности от бизнесмена Васил Божков. Защото именно той купува за 300 000 долара огромното жилище от вдовеца на Людмила Живкова – Иван Славков преди 30 г.

Апартаментът с 6 спални, огромен хол, сервизни помещения, собствен гараж и други екстри на тогавашния бул. Толухин 14, сега бул. Левски 79, е с невероятната за соца площ от 372,88 кв.м.

Причината е, че той е построен още по царско време, а неговият тогавашен собственик Добри Минов, също бизнесмен, по официалната версия се самоубива. А по легендата във фамилията му е самоубит чрез блъскане от 4-тия етаж от въпросното жилище от агенти на Държавна сигурност. Преди това е лежал зад решетките след смяната на властта.

В продължение на 21 години след смъртта му през 1948 г. апартаментът се ползва от УБО, сега НСО.

През 1969 г. в него се нанасят след сватбата си Людмила Живкова и Иван Славков. В началото техният салон е най-изисканият и с най-големите купони в София.

Жилището минава към Държавния съвет след 1971 г., оглавяван от Тодор Живков като председател, и след смъртта на дъщеря му нейният вдовец го придобива. Според разследване на Маргарита Михнева по документите от 1983 г. това станало срещу символичните 6000 лв. Днес е невъзможно тази информация да се провери.

На Славков и сина му Тодор, които обитават апартамента, квартирата също не донася късмет. И те, като първия собственик, минават през арести след смяната на властта, с която те на свой ред са свързани.

Именно това им налага през 1992 г., когато фамилията Живкови е нападана от всякъде, с блокирани сметки и буквално без средства за съществуване, да се разделят с имота и да го продадат на Васил Божков, тогава изгряваща звезда на първоначалното натрупване на капитала и член на първата организация на едрия бизнес Г13.

На когото, на свой ред, също апартаментът, както се оказа не донесе късмет с 19-те дела, които му бяха заведени.

Славкови, които са късметлии, успяват да спасят апартамента от рестутиция, тъй като по закон са добросъвестни трети  собственици на имота и държавата няма право да го върне на наследниците на първоначалния собственик. Тъй като им е и единствено жилище, нямат право да им го отнемат и по други причини.

И до смъртта си Иван Славков правеше постъпки да бъдат върнати всички предмети, които след падането на тъста му от власт, са взети при обиските в прокълнатия апартамент. Не е ясно точно кои скъпоценни обекти е имал предвид и дали не става въпрос именно за част от артколекцията, чиято стойност най-вероятно е била по-висока от сегашните примерно 3 милиона евро, които струва в актуални цени жилището в самото сърце на София до мавзолея на първия владетел на освободена България Александър Батенберг.