Не ме интересува какво си казват хората за мен: Леа Сейду
2 пъти момиче на Бонд, веднъж на Том Круз в Мисията невъзможна, с роли в Робин Худ и Гадни копИлета, с 50 филма за 20 г. кариера, Леа пристига цялата в LV – от сакото до чантата, от панталона до обувките, но възможно най-елегантната част от творенията на марката, без лога и натрапване, което – както впоследствие разбирам е нейният личен стил и разбиране като човек. Преди да отговори и докато го прави на всеки въпрос, бавно и тихо, тя мисли върху това, което казва. Няма готови клишета и търси дълбочина. На раздяла, преди да се снимаме за спомен, й благодаря за интервюто с думите: „Обичам интелигентните актриси”. А тя бързо и с топла приятелска усмивка отвръща: „Обичам интелигентните журналисти”.
С Катрин Деньов имате по 2 филма – 1 от тях общ, в Кан т.г. Чувствате ли се наследницата на поколението от големи френски звезди, което си отиде почти заедно неотдавна – Белмондо, Делон, Бардо? Остана само Деньов...
О, това ще го разберем след 20 или 40 години. Засега не се виждам такава легенда.
Какво е различното на нашето от тяхното най-силно време?
Хората и филмите тогава и сега са много различни. Сега всичко е политика. Различен е и начинът на включване на жените в живота и в киното в това число, отколкото в епохата на младите Бардо и Деньов. Но иначе сте прави, аз съм от новото поколение актьори, чията ера е сега, в момента. Трябва, разбира се, да видим и кой филм ще успее да „остарее” като добро вино, да остане от тази наша епоха.
Как избрахте във Вашия неспирен график - от снимки в снимки в Европа и САЩ, да изпълните ролите в UNKNOWN и Gentle Monster, с които Ви гледаме в Кан?
Правя избори на филмите и ролите си с мисъл. Защото показвам ангажирнето си чрез тях, а – както вече казах, в съвременното кино всичко е политика, всичко е позиция. Чрез ролите една актриса се изразява политически, така говори за себе си на своята публика. И така и аз чувствам себе си като Леа. Всичко това е опитът ни като артисти и като хора.
Каква е разликата в снимане за суперпродукции, както Вашите филми за Джеймз Бонд и Мисията невъзможна, и за независими филми, каквито гледаме в Кан?
О, да, снимах 2 пъти в един от най-големите филмови франчайзи като Джеймз Бонд и това е голямо предизвикателство. Мен например в началото ме беше малко срам. Казвах си: „Леле, това е филм за агент 007 – ще пасна ли? Ролята ми в UNKNOWN (в България - на фестивала Синелибри наесен) e нещо съвсем различно и с това ми хареса – накара ме да изляза извън зоната си на комфорт. Аз по принцип харесвам такива персонажи – да имам напрежение, да чувствам натиск, защото така се развивам като актриса. Искам да кажа, че докато блокбъстърите се правят за забавление, по-трудни са сложните роли в независимото кино. Защото са по-странни. Едновременно е трудно, но и интересно. Човек използва тялото, изобщо физиката си, като изразно средство, което в този наш кански филм е супер важно. Ето това трябва да правят актьорите и оттам да навлизат в дълбочина. Иначе и в блокбъстърите нещата се променят, защото се променя светът. И имам предвид включително ролята на жените и с нея – женските роли.
Кое беше най-трудното за Вас в ролята на жена, в която влиза мъжко съзнание и за която, очевидно, сте сложили доста кг отгоре?
Образът е на жена, която не се възприема като обект на желание, а търси собствената си истина. Не експлоатира секса и той не я експлоатира. Такива тела не се виждат често на екрана, особено в главните роли. Ето как една роля, един филм се превръща в политическо изразяване и става важен.
Може би моята тайна е, че – понеже никога не знаем как хората наистина ни възприемат, съм приела, че не ме интересува какво те ще си кажат. Аз не мога да контролирам това и не се опитвам. За мен е важно какво е човек да бъде себе си. Възприемам ТЯЛОТО КАТО ЧАСТ ОТ ИДЕНТИЧНОСТТА, което е сериозна тема и във филма. В който нямаме специални ефекти, нямаме особен грим. Заснет е и стои малко като документално кино. Позволява на хората, на зрителите да направят едно метафизично, философско и интелектуално пътешествие.
Лесно ли приехте ролята?
На първо четене бях много объркана. Когато ми изпратиха последната версия на сценария, вече разбрах всичко и приех.
Какво следва?
Два американски независими филма, единият от които е комедия. Много ми липсват истински смешните филми и образи, които обаче не са глупави, а са по-дълбоки. И искам да правя повече от тях.
Борис Ангелов, Кан
Спецпратеник на 19 минути