Не пиех, аз се напивах на 19 кв.м, а бракът ми с Филип не беше истински: Алла Пугачова

„Какво е това златното в сака?”, попита митничарят. „Златният Орфей”, гордо отвърнах аз. „Аааа, спортистка – минавай”, пропусна ме той. Алла Пугачова даде дълго 3ч.38 мин. интервю на живота си за Е. Гордеева. Ето най-интересното и първо „българските теми”.

„На Орфея трябваше да пътува друг човек от СССР, арменец, но се разболя. Тогава Орбелян (б.р. неин любовник по онова време) ме прати. Дадоха ми българска и съветска песен за разучаване. А някой ми прати касетка с Арлекино на Емил Димитров. Първата ми мисъл беше: „Какво изобщо се пее тук? Що за глупости! Що за тъга! Не може да бъде хит”, разказва Пугачова.

„Напихме се зверски с един поет – тогава не пиех, аз се напивах – обзаложих се с него, че няма да ми напише готин текст, а той за половин час, на пияна глава, го спретна и лепна. Пеенето през смях, с което спечелих изпълнителския конкурс на Орфея, пък съм го учила в цирковото училище, което завърших. Донесе ми наградата и 10-15 минути овации. Емил Димитров лично ми поднесе цветя на сцената, беше в шок този прекрасен човек.

Върнах се с идеята, че вече съм супер популярна у дома, но от всички Орфеи, които задължително пряко  излъчваха, точно „моя” не бяха. Добре, че по настояване на българската страна го даваха поне на запис. И тогава за първи път видях в очите на приятелите си, които бях поканила да отбележим повода, онзи поглед, който свидетелства за успеха. Хората те гледат с други очи! Оттогава винаги чувствам добре коя песен ще бъде хит и ще ми върне този поглед”, споделя легендата.

„Имам 5 брака, от които 2 истински и 3 тип „помощ за приятел”. За Филип толкова ме молиха майка ми и баба му, които бяха приятелки, а неговата майка на смъртния си одър – умираше от рак - ме закле: „Сега ти му бъди майка”. Бракувах се от отчаяние! Казах си – какво толкова, нещо за 3 години примерно...

Тогава, а и сега „брак с Алла” е най-голямата реклама. Примитивен ход, но работи. На Филип му дадох всичко, а той какво можеше да даде. Е, поне е благодарен”, разкрива Пугачова фалшивия си брак с родения във Варна певец.

„Първият ми брак беше предначертан от гадателка, която каза, че като изляза от нейния дом и видя мъж, той ще бъде моят съпруг. Имах среща в цирка, прие ме колега – гей, каза да се кача на втория етаж да акомпанирам на Миклас. Така първият срещнат наистина стана първият ми съпруг и бащата на Кристина. По пътя се и спънах по стълбите, което пък го бях сънувала.

ПРАБАБА МИ БЕШЕ ГАДАТЕЛКА И ЛЕЧИТЕЛКА И АЗ ИМАМ ТОЗИ ТАЛАНТ – СПАСИХ МАМА ПРИ 5 ИНФАРКТА

Затова и половин век махам с ръцете от сцената, сякаш нещо държа.

А бракът с Миклас ми даде най-щастливия ден в живота – раждането на Кристина.

После вторият брак със Стефанович беше фарс. Пак „помощ за приятел”. Трябваше му московско жителство. Най-забавно беше как по негова идея седяхме в кухнята и си пишехме смешни любовни писма – да има доказателства, ако ни проверят за фалшив брак, че тогава го правеха сериозно.

На Коледа се оженихме, на Коледа 3 г. по-късно се разведохме на голямо тържество, на което ни свиреше Висоцкий. Уж всичко беше майтап, но Саша съвсем сериозно изтегли всичките ми пари в банката – 47 000 рубли (2-3 апартамента в Москва по онова време). Че поиска и подялба на имуществото.

СМЯХ И ГРЯХ!

С НИКИТА МИХАЛКОВ МИ ИЗНЕСОХА ЕДНО РЕТРО ОГЛЕДАЛО ПОД МОЯ АКОМПАНИМЕНТ НА ТРАУРНИЯ МАРШ

Когато се нанесе при мен, още живеех – уж голяма съветска звезда, на 19-те квадрата на гарсониерата си в края на града. Вече идваха чужди журналисти да пишат за мен. Едни от ФРГ ги излъгах, че основното ми жилище е в ремонт и ще ги приема в студото си. Беше домът на композитора Зацепин, в който наистина има и студио.

Йосиф Кобзон, когото следващия път помолих да приема западни журналисти у тях, уж че у нас,  разбра и ме заведе при кмета на Москва.

Дадоха ми апартамент 100 квадрата на главната улица - тогавашната Горки, сега Тверская. Не е легенда, че

НАПРАВИХ БАНЯТА СИ, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЖО ДАСЕН

Двамата трябваше да пеем на откриването на френско-съветския хотел Космос, открит преди олимпиадата през 1980 г. Жо, не Саша, ми уреди цялата санитария и фаянс - но специално за мен, не са от наличното в хотела. Даже ми пратиха френски водопроводчик да ги свърже, та беше много смешно как си общуваха с руския му колега, без да знаят и дума всеки на чуждия език.

После дойде третият брак с Болдин – пак „помощ за приятел”, че и двамата не ни пускаха в чужбина. Е, започнаха.

Той ходеше с други жени, аз не връщах други мъже, когато ми харесат. Така минаха десет години.

Помня, че се засякохме в един хотел в Днепропетровск и си казахме – дай официално да се разделим. Помня го и сега как се отдалечаваше, а аз гледах през прозореца гърба му, като на кино.

С Максим намерих хармония. Филип ме разбра веднага. Тази връзка не беше само полова, но си е и дружба. И сега не е само секс, а взаимно разбиране. Не знам какво бих правила без него!”, откровена е до болка Пугачова.

„Първото ми турне беше в Сибир, когато бях на 17 в група с хумористи и други артисти. 18-ия си рожден ден го отбелязах на концерт на нашата АГИТБРИГАДА в Тюмен. Пеех моята песен Робот и парчета на Висоцкий. Един директор (в нашата естрада го наричат „импресарио”, а сега е „продуцент”) тогава ми каза, че е най-добре да започна работа в часовникарския завод до дома ми и да се запиша в художествената самодейност, понеже за професионална певица не ставам. Събрах си багажа и на сбогуване му казах: „Тепърва ще слушате за мен”. Така и стана! Можем да го кажем 59 години по-късно.

Иначе всяка моя песен е история. Много ме питат на Паулс ли е посветена неговата песен Маестро, която пея. Или на Орбелян. Все едно.

Три щастливи дни е за моя първи Париж, когато директорът на СовСтанЕкспо 3 дни ме развеждаше и ме накара да се влюбя в този град – показа ми музеите, ресторантите, забележителностите.

Милион алени рози не исках да я пея. Беше си латвийска песен на Паулс, Андрей Вознесенски беше написал текст на руски и усети, че нещо не съм доволна. Предложи: „Да вдигна милиона от пърия куплет на милиард, на трилион в следващите”. Казах му да не си прави труда.

Не я чувствах тая песен. Но я записах.

Взех си касетката на турне в Югославия и в колата си я пусках, за да наизустя до съвършенство текста. Имах мрачен шофьор, който слушаше безизразно. Един, втори, трети ден. На четвъртия не пуснах песента.

МРАЧНИЯТ СРЪБСКИ ШОФЬОР ПОСОЧИ КАСЕТОФОНА И КАЗА: „Милион”. РАЗБРАХ, ЧЕ ПЕСЕНТА, КОЯТО НЕ ХАРЕСВАХ Е ХИТ

„Моят глас е като малък човек вътре в мен – прави каквото си иска – понякога боледува, понякога се стиска, друг път се отпуска неимоверно, показва ме, както трябва, а понякога спи. Никога не съм мислела за него. Освен, когато заради Чернобил бяха на път да го загубя. После