Пред скъсване: стилов психопортрет

че няма кой да му каже, че когато сме пред камера, винаги сядаме на краищата на по-дългите сака, за да се изпъват по гърба и раменете и да изглеждаме по-добре. Ще кажете - той, ако имаше някой, който разбира от стоене пред камера, нямаше да са му избрали този хем неудобен, хем подчертаващ нъсъвършенствата на фигурата му фотьойл. И ще бъдете абсолютно прави. Ако имаше изобщо екип, той нямаше никога да го остави да изглежда толкова самотен и уязвим - даже повече, отколкото на онези прословути снимки на Мата Хари от премиерската вила в Бояна.

Но най-важното психологическо послание, което личи със страшна сила, е за примирение с положението му, въпреки че сам осъзнава, че то не е ОК. На въпроса защо е това примирение, не само психолозите, но и останалите мозъци, които все още мърдат в тази държава, търсят и не могат да намерят отговор поне от лятото на нашето недоволство...

При преговори психологическите акценти са особено важни, а снимката е именно от преговори и то по злобата на деня - с македонски представител. Психодетайлите, дори да изглеждат дребни и само стилови на пръв поглед - като копчето пред скъсване и намачканото сако в неудобна поза, дават или отнемат психологическо преимущество.

Чисто физиологически, в добавка, псифодетайлите създават или отнемат стрес, а той - каквото и да говорим, се вижда, усеща се и се чувства от събеседника и зрителите дори на подсъзнателно ниво (живеем в култура на контекста повече от половин век), ако ще да казваме най-умните неща и да изговаряме най-твърдите позиции с възможно най-уверен тон. А стресът води до отделянето на хормон, наричан още "хормон на жертвата". Който влияе на добрите познавачи на психологията като размахания плащ на тореадора пред бик.

Каквото и да си мислим, че произвеждаме като ефект, истинският ефект, който се получава в този контекст е ... скъсване. Скъсване на доверието и на представата за стабилност. Която пък, по ирония на съдбата, е ключовата дума, която се опитва да наложи за себе си това управление.