19min.bg

Райна: Калас ме избра, защото съм независима

Две мои приятелки ме представиха на Роза Понсел в Балтимор и тя много ми помогна за фразирането по италиански. Каза ми, например, „Ти имаш славянски език. Не тук. Всичко меко, всичко по италиански“. И от нея разбрах как трябва да пея гласните: у, о, а, е, и. След това, след около двадесет години, тридесет години кариера, през които направих много, с ужас виждам сега, че съм пяло страшно много: четиристотин Бътерфлай, четиристотин Тоска, като цяло чудовищни числа. Започвах да стоя натясно в рамката си, как да кажа, на певица на Пучини. Преди това бях пяла и оперите на Верди, но, след това, Тоска и Бътерфлай доста ме ограничиха. И тогава реших да направя крачка напред, като се утвърдя в опери, които преди това не можех да си позволя: Доницети, Масне, музика на ХХ век: Бритън, Яначек, Пуленк. И тук много ми помогна големият италиански музиколог Родолфо Челети. Беше голям познавач на органа и на вокалната техника и той ми придаде този отпечатък на певица не само на Пучини. И тогавa аз участвах в опери на Доницети, като Фауста, например, Роберто Деверьо, после Спонтини с Весталката, Глук. Така започнах да разширявам, защото певецът трябва да има обширни хоризонти, а не да се спира в една точка. Но това означава и да има техника, която да му позволява да прави с гласа, каквото пожелае. Тези тримата: госпожа Фумагали, Роза Понсел и Родолфо Челети ми дадоха истинска сигурност в техниката. Днес аз, при преподаването, правя меланж на всички тези школи, но са старите школи в италиански стил. Няма какво да се направи, самият език те кара да пееш добре, защото има гласни, те са: о, а, у, е, и. Като се пее на италиански, е много по-лесно да се пее добре и е много по-естествена техниката от едно време.