Санчо Финци откри Берлинале
там някъде долу. Когато бях дете, България беше социалистическа държава, границите бяха затворени, не можеше да пътуваш.
Ходех на кино "Дружба" 2-3 пъти седмично, беше евтино и беше черно-бяло. Но когато светлините угасваха, се оказвах в друго място и време. И срещах други хора - ескимоси, Орсън Уелс, бях в Париж и чух как Хъмфри Богарт казва на любимата си в "Казабланка": Go back to Bulgaria! Тогава бях и в Берлин с филмите на Фриц Ланг и те жигосваха образи и спомени в мозъка ми", продължи Самуел Финци.
След това той постепенно премина в театрален етюд, докато сподели колко се е притеснил, когато му предложили да води тържественото откриване на Берлинале пред очите на целия свят. "Последваха безсънни нощи и кошмари, видения, че на рамото ми е прогорена буквата М (алюзия за "Метрополис" на Фриц Ланг - бел.ред.). М като мигрант, малцинство, човек...
После ходех по улиците и нещо зло ме следваше, исках да избягам, да избягам от самия себе си, но не можех... у мен гореше този огън, тази амбиция... Разкъсвах се от въпроси "Кой съм аз?", "Кои сте вие?", "Какво искате от мен?", "Не мога да го направя, но трябва!" Трябва да се изкача на тази сцена... И тази буква М на рамото ми... Като "модератор" (водещ).
И ето ме тук, в Берлин, с ДНК-то на моите родители евреи, с всичките онези герои от черно-белия екран... Ето ме тук като модератор на това изключително събитие. Само си представете - ако преди 30 години тази страна и този град не ми бяха предоставили дом, тази вечер нямаше да имате водещ. Помислете си, откъде да знаем дали като затваряме вратите си днес, не оставяме отвън някой, който може да е надеждата на Германия? Затова не забравяйте - не бива отново да издигаме стени, особено в Берлин не бива да го забравяме, това е открит град."
След кратки откъси от филмите, които ще се борят за златната и петте сребърни мечки, беше представено и международното жури. Наред с палестинска документалистка, бразилски режисьор, германска продуцентка и млад италиански актьор по-известните имена в него са на американския режисьор и драматург Кенет Лонерган (отличен с Оскар за сценария на Манчестър край морето), на френската актриса Беренис Бежо (известна от съвременния ням филм, награден също с Оскар, Артистът) и разбира се, на неговия председател – английският актьор и звезда на десетки кинопродукции Джеръми Айрънс.